Антим I е роден през 1816 г. в град Лозенград под името Атанас Чалъков. По-късно се замонашва в Хилендарския манастир и учи във „Великата народна школа“ в Куручешме (Цариград), а през 1856 г. завършва Духовната академия в Москва. В края на 60-те години на XIX век става видински митрополит.
След като българите отхвърлят властта на Цариградската патриаршия Антим участва в Църковно-народния събор от 1871 г. Избран е за глава на новоучредената Българска екзархия, а с берат (диплом) на султан Абдул Азиз от 13 април 1872 г. е утвърден от османската власт.
Тук е представен въпросният берат, който постъпва като дарение в Националната библиотека от изпълнителите на завещанието на екзарха с писмо от 4 март 1889 г. В документа дословно пише: „….събралите се… първенци на българския народ са избрали като достоен за екзархийски сан видинския митрополит, мъдрия и справедлив духовник Антим, носител на настоящия султански берат, и са отправили чрез същото решение молба (мазбата) за утвърждение… Българските ми поданици… ще признават отсега нататък за свой екзарх наречения духовник Антим – до него да се отнасят по въпроси, които засягат екзархията; никой да не пристъпва думата му; винаги да се подчиняват и да го почитат според църковните правила…“.
Документът е официален и изключително красив. Изписан е на трудното за разчитане османско писмо – дивани, с три цвята мастила – златно, черно и червено. Размерът му е внушителен.
Бератът в оригинал беше част от изложбата, посветена на 150 години Българска екзархия, открита в Националната библиотека тази година.
