Марин Бодаков в “Духът на словото”
29 май 2020 г.
Людмил Димитров в “Духът на словото”
31 май 2020 г.

НЕТРАДИЦИОННИ ГРАМОФОННИ ЗВУКОЗАПИСИ В ОТДЕЛ „СПЕЦИАЛНИ КОЛЕКЦИИ” – СЕКТОР „МУЗИКАЛНИ ИЗДАНИЯ” НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

НЕТРАДИЦИОННИ ГРАМОФОННИ ЗВУКОЗАПИСИ В ОТДЕЛ „СПЕЦИАЛНИ КОЛЕКЦИИ” – СЕКТОР „МУЗИКАЛНИ ИЗДАНИЯ” НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Фондът от Звукозаписи (над 20 000 библиотечни единици) се обособява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” през 1951 г., когато се открива Музикалният отдел. Фондът съдържа записи на аудиокасети, грамофонни плочи, компактдискове и DVD издадени от различни музикални компании с общо времетраене над 30 хил. часа.Музикалните звукозаписи се отличават с жанрово разнообразие – опери, балети, оратории, симфонии, сюити, концерти, песни, танци и др. От 1978 г. Националната библиотека получава грамофонни плочи по депозит.

Колекцията от Грамофонни плочи на НБКМ е богата с музикални произведения на български и чуждестранни изпълнители от най-добрите световни образци на инструментално-симфоничната и вокално-сценичната музика, в изпълнение на наши и чужди изпълнители. При комплектуването се е целяло да бъдат представени в пълнота всички произведения на даден композитор в различни изпълнения.

Историята на звукозаписната индустрия в България е неотменна част – от нематериалното културно наследство на страната. Първите записи на местна музика върху грамофонни плочи са направени по инициатива на английската фирма “Gramophon Company”, която предпочита да задоволява пазарите в Ориента, Азия и на Балканите с изпълнения на местни оркестри и артисти. В периода 1903-1907 година такива записи са правени в София и Варна. Примерът на англичаните е последван от “Deutsche Gramophon”, “Pathe”, “Favorite” и др., които вече работят с български дистрибутори и музикални скаути, издирващи за запис популярни солисти и ансамбли. През 1931 г. певецът Алберт Пинкас създава фирмата “Лифа рекорд” ООД, която записва музика “на восък” в Берлин и Букурещ, а произвежда серийните звуконосители в София с две ръчни преси, по стара манифактурна технология.

Краят на Втората световна война заварва България с четири предприятия за производство на грамофонни плочи: “Лифа рекорд”, незабавно преименувана в “Балкан”, “Симонавия” (по името на основателя си Симон авиатора) с фирмен етикет “Балкан” и бързо фалиралите “Арфа” и “Микрофон”. Национализацията на индустрията в края на 1947 година уедрява първите две в Държавно индустриално предприятие “България”, използващо вече познатия етикет “Орфей”, но и с новите “Балкан” и “Мелодия”. Записите вече се правят и в първото у нас студио, създадено през 1945 година от инж. Димитър Кулев. През 1950 г. към Управлението на Радиото и радиоинформацията се създава предприятието за грамофонни плочи “Радиопром”. Записите вече се правят в студиата на Радио София, а производството е пренесено в слаботоковия завод “Ворошилов” в столицата. През 1952 г. тази индустрия се обобщава от комбината “Балкантон”, който е с напълно затворен цикъл на работа: запис, галванизация, матрица, пресаж, печатан плик, ОТК. 80-те - 90- те години на 20 в. названието „Орфей” се появява като серия на грамофонни плочи с много високо качество произведени в „Балкантон” по английски матрици.

Традиционно, грамофонните плочи са в три формата: голям (с диаметър 30 см.), среден (с диаметър 25 см.) и малък (с диаметър 16 см.).

Представяме грамофонни плочи в рядък формат - фонокарти, оформени като пощенски картички. Плочите са произведени от „Балкантон” през 1971 г. и са изработени от картон покрит със слой от целулоид.

Фонокартите се предлагат в плик, за да се запази не особено устойчивия на износване от прах и нараняване слой от целулоид.

Изображенията на тези „пощенски картички” са пейзажи от гр. Созопол, а звукозаписът съдържа произведение от композитора проф. Васил Казанджиев по текст на Найден Вълчев – хоровата пиеса „Созопол”, изпълнена от дамски хор „Морфова-Прокопова” с диригент Михаил Ангелов.

Грамофонните плочи – фонокарти са с диаметър 14 см, записът е на 33 оборота.

 

Оразмеряване на шрифта