ДОБРЕЙШОВО ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ
ДОБРЕЙШОВО ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ
15 юни 2020 г.
ПАМЕТ ЗА СТАМБОЛИЙСКИ
ПАМЕТ ЗА СТАМБОЛИЙСКИ
17 юни 2020 г.

ПЪРВИ ПРЕВОД НА НОВИЯ ЗАВЕТ НА НОВОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК 180 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО МУ

ПЪРВИ ПРЕВОД НА НОВИЯ ЗАВЕТ НА НОВОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК 180 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО МУ

През 1840 г. в Смирна излиза от печат първият превод на Новия завет на новобългарски език. Направен е от изтъкнатия възрожденски книжовник Неофит Рилски. Личност с енциклопедични интереси, той намира поле за изява в много области на духовния живот. Неофит Рилски заема първостепенна роля в началното формиране на новобългарското светско образование. Като учител допринася за утвърждаване на взаимоучителната система, както и за съставянето на учебници и помагала на български език. Участва в дискусиите за книжовния език, издава първата граматика на българския език, съставя речници. Чрез своите трудове като педагог, преводач и музиколог изтъкнатият книжовник поставя много начала.

Появата на една от основните книги на християнската религия на новобългарски език допринася за своеобразното легитимиране и признание на нашия народ. Този книжовен факт има и огромно национално значение, особено като се има предвид, че през 40-те години на XIX век се формулират исканията ни за духовна независимост. Издаването на тази книга става възможно благодарение на Британското библейско дружество. Неофит Рилски се заема с това богоугодно дело по препоръка на Търновския митрополит Иларион Критски. Посвещава много усилия, старание и прецизност на този свой книжовен труд. Независимо от високите качества на превода, Цариградската патриаршия не закъснява с отрицателната си реакция и забрана на отпечатаната вече книга, обосновавайки се с недобрия превод. Потърсената от българската интелигенция преценка на най-изтъкнатите богослови в Одеса потвърждава добрите качества на Неофитовия труд.

„Новият завет“ на говорим език е посрещнат с огромна радост от българите, затова забраната му поражда изключително недоволство, което катализира в значителна степен идеята за извоюване на духовно-религиозна самостоятелност.

Подобно на „Неделника“ на Софроний Врачански и „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон, преводът на „Новия Завет“, направен от Неофит Рилски, само до Освобождението претърпява няколко издания. Това със сигурност е доказателство за широкото му разпространение сред тогавашното българско общество, както и за нуждата от подобно издание на народ с такава дълга и богата християнска история.

Оразмеряване на шрифта