200 години от рождението на Георги Стойков Раковски
200 години от рождението на Георги Стойков Раковски
14 април 2021 г.
Експозиция на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в зала „История на книгата“
Книжовен калейдоскоп: В Деня на книгата и авторското право – за любовта и книгите на Шекспир и Сервантес
23 април 2021 г.

Георги Стойков Раковски и литографията „Сънят на българските народни дейци за освобождението на България през 1854 г.“

Сънят на българските народни дейци за освобождението на България през 1854 година

През втората половина на XIX век в средите на българската революционна емиграция в Румъния започват да се появяват литографии с патриотични и революционни послания. Значителен принос за това има основоположникът на българското национално-революционно движение Георги Стойков Раковски (1821–1867). Освен революционер, дипломат, публицист, етнограф и поет, той е и подбудител за създаването и разпространяването на историко-революционни литографии сред българския народ. По стилови белези и ниво на техническо изпълнение тези художествени творби са твърде различни. Техните автори се увличат от театралните пози, пастирските етнографски мотиви и най-вече от алегоричните литературни и художествени образи.

Първата литография, която излиза като инициатива на Георги Раковски, е известна под заглавието „Сънят на българските народни дейци за освобождението на България през 1854 г.“. Автор на тази творба е Константин Русович - възрожденски художник, търговец и банкер от село Арбанаси, Великотърновско. Публикация във в. „Свобода“ (1871 г., год. II, бр. 2) признава, че „тая картина е първа между нашите картини“ и отразява възторга, който предизвиква нейното появяване. Композицията е заимствана от една италианска картина и една румънска литография, но силното въздействие върху българската публика обуславя нейното неколкократно преиздаване през Възраждането.

В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, отдел „Картографски и графични издания“, се съхраняват екземпляри от четири издания на литографията. В запазените варианти основните тематични компоненти не се променят. Литографията включва реални и фантастични персонажи. На преден план е изобразен белобрад овчар в народно облекло, задрямал под сянката на вековен дъб. До него лежи кучето му, втренчено в съновидението на стопанина си, но това не е така във всички варианти на литографията. Силуетът и броят на стадото се различават във всяко едно от изданията. Разказът за съня на овчаря се разкрива на заден план. Алегорично е представено пробуждането на България в образа на окована във вериги плачеща жена. В запазените варианти съществуват несъществени различия в позата на алегорията „България“ - в единия случай тя се подпира с лявата си ръка, а в другия с дясната. На дървото зад нея е окачена табела с надпис „IV в.“, а около нея са изобразени лъв, корона, меч и скиптър - символи на нацията и държавността. Сред облаците е изобразен ангел, който с тръба пробужда спящия овчар и едновременно му посочва страдащата жена. Същевременно от небето се отделя мълния, която пречупва знаме с полумесец. То е издигнато над високи крепостни стени, минарета и кули.
В долния край на литографията е поместен акростих „Блгарскому лву“, под който са отпечатани инициалите на Георги Раковски. Оригиналът на акростиха се намира в неговия архив (НБКМ–БИА, IB 293, л. 14). Състои се от 13 стиха:

Б - ългар някогда родил мя е славен град

Л - юдие принесоха мя, и предводител Кубрат.

Г - ори Старопланински сяйно да крася

А - мягкушяви гърци ужясно да страшя!

Р - айна река мя е многажди виждала

С - илна ужяс миру сянка ми е задала!

К - олко места съм аз славно тогда владял!

О - аз много съм работи на свят имал!...

М - ене увенчяха с златен Българи венец,

У - громния им държяви аз бях творец.

Л - юта рана ми полъмесец в сърдце задади

В - ремя доще и мой глас пак да ся убади

У - старопланински лесища страшно да ревни!!!1

С особени разлики се откроява екземплярът от цветно издание (Гр IV 631), отпечатано в издателство „Lith. Eckhardt & Pappo, Smardan 4“ в Букурещ.

Единствено в този вариант над изображението е отпечатано заглавието „Сънят на българските народни дейци за Освобождението на България през 1854 г.“. Според Никола Мавродинов то е вмъкнато във второто издание на творбата. В долния десен ъгъл има автограф „Н. Fialla“, който може да се възприеме като името на друг автор (Фиала) или като белег на техническия изпълнител на литографията. Само в този екземпляр инициалите на Георги Раковски под стихотворението са с латински букви „R.R.C.“, докато в другите екземпляри те са с главни български букви „Г.С.Р.“.

В Националната библиотека се съхранява един екземпляр от черно-бяло издание на литографията (Гр IV 629), в който не е обозначено мястото на отпечатване. Най-вероятно този вариант също е издаден в Букурещ.

Това предположение е в резултат на разчетените инициали „349 В. Ц.“, написани с молив в долния ляв ъгъл под изображението. Te се отнасят към Владимир Цанков, брат на Кириак Цанков. Информация за постъпването на този екземпляр в библиотеката е публикувана в Годишник на Народната Библиотека в София за 1926-1928. От отчета на библиотекаря В. Василев става ясно, че литографията е вписана със заглавието на акростиха „Блгарскому лву“ като част от „Сбирка литографирани картини из архивата на Кириак Цанков. Осем картини, издания на Пандурски (в Букурещ)“. Доказателство, че този екземпляр е издание на Недялко Пандурски, е и ръчно добавеният пояснителен текст в долния десен ъгъл: „Никому не дозволено да препечатва N.K.P.“. Инициалите „N.K.P.“ се отнасят към Недялко Пандурски. Известен търговец и разпространител на литографии през Възраждането, той се свързва главно с творбите на полския художник Хенрих Дембицки и издателството „Stabilim. lith G. Voneberg“ в Букурещ. Информация за разпространението на екземпляри от тази литография, които са издадени от Недялко Пандурски, е публикувана от учителя Богомил Даскалов от Трявна във в. „Мир“ (1938 г., год. 44, брой 11335).

В Националната библиотека се съхраняват два екземпляра, които са отпечатани във Виена. Това не е случайно, тъй като през средата на XIX век Виена заема едно от първите места в Европа като център на изкуствата. В града съществуват редица печатници и издателства, в които на високо техническо равнище се отпечатват книги, списания, вестници и литографии.

Единият екземпляр (Гр IV 630) е от печатницата и издателството „Druck u.Verlag v. A Planck & Sohn Mariahilferstrasse 75, Wien“. Това е единственият вариант на литографията, в който изображението е с портретно разположение. Другият екземпляр (Гр IV 378) е отпечатан в печатницата и издателството „Drück u[nd] Verlag v[on] H. Gerhart, Margarethen, Grüngasse № 32, Wien“.

Едно печатно издание оправдава своето съществуване, когато стига до хората, за които е предназначено. Георги Раковски прави всичко възможно, за да разпространи литографията както в българските земи, така и в пределите на княжествата Сърбия, Влашко и Молдова, където по това време живее голяма част от българската емиграция. Той осъзнава важната роля на историко-революционната графика за повишаване на националното самочувствие на народа. Според запазени мемоарни източници тази литография става част от интериора на българските домове и читалища. В писмо от Данаил Попов до Филип Смидов се съобщава, че той притежава оригинал на литографията, която е издадена през 1854 г. и му е подарена от самия издател Георги Раковски (НБКМ–БИА, ф. 88, а.е. 15, л.3). В спомените за българското читалище в Белград, Петър Иванов Берковски отбелязва2:

„От страните на тия две картини по стените висяха: 1) Нашествието на Аспаруха в България с пренасяне на пепелта на своите праотци; 2) Блгарскому Лву (акростих);...“.

За появата на екземпляр в Ловеч дава информация Гено Иванов3:

„В началото на Кримската война българите се надявали на освобождение. Те не искат не само турските и гръцките думи в езика си, но и владичеството на гърци и турци. Характерна е една символистична картина от 1854 г., която видяхме у г-жа Боцка М. Павлова. Картината, донесена още на времето, представлява следното: пастир заспал под дърво. Пред него стадото му; в облаците ангел тръби и сочи с ръка встрани - към България, представена като девица, окована във вериги. Пред нея е сложена корона и меч, а зад нея легнал лъв. Картината е виенско издание.“

Чрез разпространяването на историко-революционни литографии Георги Раковски успява да усили революционната пропаганда и бързо да ориентира съотечествениците си относно актуалните перспективи за поставянето на българския национален въпрос.


1. Архив на Г. С. Раковски. т. 1. Писма и ръкописи на Раковски. София, 1952, с. 579.

2. Берковски, П. Из възпоминанията ми. Записки от Петър Иванов Берковски. Лом, 1894.

3. Иванов, Г., Елинизмът в Ловченска епархия през време на турското владичество. В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание № 3. София, 1931, с. 17–18.

Оразмеряване на шрифта