Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
1-31 май В поредицата „Книжовен калейдоскоп“ Националната библиотека отбелязва 370 години от отпечатването на сборник с молитви на „Абагар“ от Филип Станиславов – първа българска печатна книга с новобългарски езикови елементи (1651)
29 април 2021 г.
9 МАЙ – ДЕН НА ЕВРОПА
9 МАЙ – ДЕН НА ЕВРОПА
9 май 2021 г.

Абагар и силата на Божието слово

Абагар и силата на Божието слово

В поредицата "Книжовен калейдоскоп" Националната библиотека отбелязва 370 години от отпечатването на сборник с молитви на "Абагар" от Филип Станиславов – първа българска печатна книга с новобългарски езикови елементи, отпечатана на 6 май 1651 г. в Рим.

Абагар и силата на Божието слово

„И изпрати Иисус апостол Тадей и го излекува, но не с биле или с цяр, ни с магия, но със слово.”

 Възраждащата се природа стимулира творческия дух към изява. И никак не е случайно, че точно един от най-хубавите пролетни месеци – май, е свързан с появата на две ключови книги в българската културна история. На  15 май 1566 г. във Венеция първият български печатар Яков Крайков започва отпечатването на своя „Часословец”. На датата 6 май 1651 г. в Рим е отпечатан „Абагар” на католическия епископ от български произход Филип Станиславов - първата печатна книга с новобългарски езикови елементи.

Интересна и загадъчна е съдбата на единствения екземпляр от "Абагар", който се съхранява в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” . В първото писмено съобщение за този екземпляр, авторът на публикацията Божан Ангелов отбелязва: „Историята на придобиването й [на „Абагар”, бел. авт.] не е известна. До април 1924 г. не се знаеше, че „Абагарът” се намира в книжата на Народната библиотека. Сега тя е инвентаризирана под № 828 от 1924 г. и се пази в дирекцията на Народната библиотека. Тя биде случайно намерена от В. Дякович, командирован учител в Народната библиотека, в купищата дубликати на вестници, когато те се подреждаха от него”. Разпознат от специалистите след тази тайнствена поява, „Абагар” се събужда за нов живот и отправя към тях своите предизвикателства.

Откакто съществува, човечеството създава средства за индивидуална защита, които вдъхват смелост в рискованите начинания чрез онази протекция на невидимата, но неспорима сила, която управлява световния порядък. Всеки исторически период на промяна е съпътстван от несигурност и тревога, злини и болести. Днешната картина, белязана от присъствието на разпространяваща се заплаха за човешкото здраве и живот, не се отличава много от тези най-драматични епохи, в които загубата на равновесие е осезаема.

В същността си "Абагар" носи няколко аспекта на приложение - печатен амулет, създаден да даде увереност на своя притежател в различни житейски ситуации; личен молитвеник, който утвърждава и укрепва представите за вяра и християнски ценности; учебно пособие за начално обучение, което съдържа основния набор от молитви и изображения, свързани с християнската религия. Замислен като свитък с молитви за разностранна употреба, "Абагар" е отпечатан на 5 листа с размер: 44,5 х 33,5 см., на които текстът и изображенията са само от едната страна. На всеки лист са разположени четири колони, оградени с рамка от наборен орнамент с размери: 28,5 х 7,9 см . При разрязване и последователно залепване на колоните една под друга се образува свитък с дължина около 5, 80 м. Тази форма го зарежда със силата на амулет, който  осигурява вълшебна контактна защита на своя притежател.

Молитвите, вложени в „Абагар” следват целия човешки жизнен цикъл – от раждането до смъртта. По този начин те се превръщат и в своеобразна „застраховка” от съвременна гледна точка за уязвимото човешко същество при срещата с непредвидими обстоятелства и негативни влияния. В пространствения център на „Абагар”, точно в средата на книжния свитък, са заложени най-силните християнски молитви – „Отче наш” и „Молитва към Св. Богородица”. Тяхното въздействие и чудодейни способности и днес потвърждават не само теософите и богословите, но и редица учени в различни области на човешкото познание. В рамката на тези сакрални текстове Станиславов вмъква своя проповед, изградена върху основата на преданието за цар Авгар. Нелечимата болест на владетеля е излекувана не с биле и не с цяр, не с магии, но с Божието слово, доставено чрез посредничеството на апостол Тадей. И с вярата на царя в неговата чудодейна сила. Чрез легендата, превърнала се в свещен текст и самостоен амулет, Станиславов с лекота налага силата на словото от Светото писание над примитивните, безрезултатни опити на врачки и баячки за надвиване на злото и болестта. Позовавайки се на библейските текстове той вмества в "Абагар" и Светите тайнства Миропомазание, Покаяние (Изповед), Кръщение и Причастие като неоспорими свещени ритуали, по-силни от всяка магия. В молитвите са оставяни празни места за попълване на името на притежателя на Абагара, което го превръща в средство за индивидуална употреба и защита.

Развийте свитъка и затворете очи. Апостол Тадей ще ви посочи текста, отреден точно за Вас в конкретната ситуация. И ако имаме нужда от добра сила, нека я намерим отново в Божието слово. А епископ Филип Станиславов ще се усмихне с удовлетворение, че е "отключил" тази сила чрез „Абагара”.

 

 „АБАГАР” НА ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ. РИМ, 1651 г. Фототипно издание, представено от проф. Божидар Райков. София : Наука и изкуство, 1979 г.

ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ. АБАГАР. Фототипно издание. София : Сиела, 2011 г. Библиофилско издание в тираж от 105 номерирани екземпляра, посветено на 360-годишнината от отпечатването на „Абагар”.

Фотогалерия

Оразмеряване на шрифта