9 МАЙ – ДЕН НА ЕВРОПА
9 МАЙ – ДЕН НА ЕВРОПА
9 май 2021 г.
Честит празник
10 май 2021 г.

Бориловият Синодик от XIV век

Бориловият Синодик от XIV век

На Кирил Философ, който преведе божественото писание от гръцки на български и просвети българския род като нов апостол през царуването на Михаил и неговата майка православната царица Теодора, които украсиха божествената църква с икони и утвърдиха православието, вечна памет.

На Методий, неговия брат, архиепископ на Панонска Морава, защото и той много се потруди за славянските книги, вечна му памет.

Из Бориловия синодик

 

Синодикът е специфичен за Източното православие свод от документи и текстове, които имат  отношение към живота на дадена християнска общност в определен исторически момент. Сборникът включва  постановленията на вселенските църковни събори, допълнени с някои текстове от решенията на поместните църкви, статии от Номоканона, Символът на вярата и др. Литургично Синодикът се чете в определен ден от календара на Българската православна църква -  в Първата неделя на Великия пост (Неделя Православна). Това е ден на тържество на православните християни над всички еретици, които по някакъв начин са се отклонили от правата вяра и не са се покаяли.

В старобългарската книжовна традиция този тип сборници е представен чрез ръкопис от края на XIV в., съдържащ преводните текстове от гръцкия Синодик, подготвени по повод свикването от цар Борил на събор против богомилите през февруари 1211 г. През XIII-XIVв. синодикът е обогатяван с нови исторически сведения, анатеми и славословия. Познаваме паметника по му търновската му версия, създадена в последните десетилетия преди падането на България под османска власт. Най-ранният препис, достигнал до нас е Бориловият синодик (Палаузов препис) от 80-90-те години на XIV в., от славянската ръкописна колекция на Националната библиотека (НБКМ 289). Ръкописът е без запазени начало и край, с много липси вътре в текста. За реконструиране на цялостния славянски превод на Синодика изследователите използват ръкописния паметник Дамаскин и синодик (Дриновски препис) от края на XVI в. (НБКМ 432). По-късният ръкопис съдържа липсващите в Палаузовия препис текстове - славословия на славянските учители и техните преки ученици: св. Константин - Кирил Философ, Методий, архиепископ Великоморавски, на Климент, Сава, Горазд и Наум, както и както и част от разказа за противобогомилския събор от 1211 г.

 


Част от Бориловия синодик, изписана от поп Герасим (л. 85б)

 

 


Част от гръцкия текст в ръкописа (л. 111а)

 

Бориловият синодик от XIV в. се състои от три части, изписани от различни книжовници. Първата част съдържа  славянски превод на синодика, анатеми срещу еретиците, поменик на византийски императори , разказ за събора против богомилите, свикан през 1211 г. от цар Борил,  разказ за възстановаването на Търновската патриаршия през 1235 г., поменик на българските царе, царици, митрополити, боляри, воеводи.

 

 


Лист 4а с едно от нотираните песнопения

Тук са запазени и четири уникални песнопения, без паралели в гръцката музикална литература, нотирани според късновизантийската музикална система. По всяка вероятност тази музикална редакция е направена от патриарх Евтимий Търновски, което превръща документа в свидетелство за приемането на новите тенденции в православната балканска музика най-напред в Търновската литературна и химнографска школа.

 

Втората част съдържа решенията на някои от Вселенските събори, многолетствия за цар Иван Шишман, царица Мария и Патриарх Евтимий, поменици, анатеми срещу еретиците. В третата част е представена част от  гръцкия текст на синодика.

 

 

Николай Хр. Палаузов
(9 май 1821 г. - 2 март 1899 г.)

 

 

Бориловият синодик е тясно свързан с фамилията на Палаузови от Габрово, български общественици, просветни дейци на Възраждането, осъществявали своята народополезна дейност чрез работата си в Одеса и Москва. Намерен от  Николай Христофорович Палаузов в Търново у Стоянчо Ахтар (Стефан Пенев), известен търновски аптекар, възрожденски деец и колекционер на старини, ръкописът известно време е притежание на Николай Палаузов. Книжовният паметник е въведен в науката от неговия братовчед Спиридон Палаузов, затова често в специализираната книжнина се цитира като Палаузов препис на Бориловия синодик.

За световното историческо и културно наследство значението на Бориловият синодик в препис от 80-90-те години на XIV в. е оценено по достойнство. В края на 2016 г. паметникът от славянската ръкописна колекция на Националната ни библиотека беше включен в Международния регистър "Паметта на света", програма на ЮНЕСКО.

Оразмеряване на шрифта