Книги в камера „Аноксия”
11 август 2021 г.
Санитарен ден на 30 август 2021 г.
26 август 2021 г.

Поезията трябва да е напълно унищожителна и безкомпромисна, мистична, освобождаващаИнтервю с Валери Валериев по повод гостуването в клуб „Писмена“ в събитието „Поети на XXI“

Поезията трябва да е напълно унищожителна и безкомпромисна, мистична, освобождаваща

Поезията трябва да е напълно унищожителна и безкомпромисна, мистична, освобождаваща

Валери Валериев беше гост на клуб „Писмена“ на 22 юли 2021 г. заедно с Йорданка Белева, Иван Ланджев и Марианна Георгиева, с които участваха в поетическото четене „Поети на XXI“. По време на събитието той прочете стихотворения и от трите си стихосбирка Факти“ (2015), „Кражбите зачестиха“ (2018) и „Засечка“ (2020). Прочитането на части от „Засечка“ беше и своеобразна премиера на книгата, която, излязла в края на 2020 г., заради пандемията не е имала представяне. Предлагаме отговорите му на няколко въпроса, които бяха поставени и по време на събитието.

 Как се случи Вашият дебют?

Заслугата е на поетесата Мария Калинова, която е и редактор на книгата ми „Факти“ (С.: изд. „Литературен вестник“, 2015). Мария предложи да съставим ръкописа и да кандидатстваме за подкрепа по програмата „Помощ за книгата“, тя организира целия процес по издаването, за което съм ѝ много благодарен. Аз не бях убеден, че има нужда да събирам текстовете си в книга, след като добрите ми стихотворения вече бяха публикувани в печата. Не виждах връзката между отделните текстове, не чувах хоровото им пеене. Реденето на стихосбирка бе повод да се замисля по-сериозно върху смисъла на поетичните си опити. В хода на работата по „Факти“ осъзнах, че книгата може да е много повече от сбора на отделните стихотворения и да получи по-особено въздействие. Вярвам, че „Факти“ (а и останалите ми книги) имат структура и план, който фокусира и усилва енергията на отделните стихотворения, дано и читателите да се съгласят. 

 Ако говорим за Ваши учители в писането, имате ли такива, кои са?

 Въпросът с припознаването на литературните родства е много деликатен и ще бъде неучтиво от моя страна да го предреша с едностранни декларации. Нямам самочувствието да се обява за ученик на поетите и писателите, които харесвам. Не знам в чия школа съм зачислен. Помня най-важните прочетени от мен текстове, които промениха представата ми за поезията. Например антологията „Пир след тайната вечеря. Съвременни американски поети“ (С.: изд. „Народна култура“, 1989) беше откровение. Освен текстове, помня и конкретните жестове на подкрепата от страна на моите приятели и наставници, с които ме свързаха заниманията ми с литература и които ме окуражаваха в най-критичните моменти. Не говорим за кризи, които са застрашили развитието на световната литература, но и най-скромните автори имат право на своите искрени терзания. По тази причина прескачам изброяването на учителите и потъвам в спомени за приятелите, за които ми е неловко да разказвам. Понякога се случват и благополучни съвпадения. През 2006 г. препрочитах отново и отново любимото си стихотворението „моби дик“, а през 2014 г. се запознах с автора му Иво Рафаилов, който нарисува кориците и на трите ми книги.

 Струва ли ви се, че има промяна в писането ви от първата стихосбирка досега? Променят ли се темите ви?

 Не знам дали става въпрос за разнообразие или непостоянство, но ми се струва, че в книгите ми няма доминираща поетическа форма. Опитвам всякакви фокуси, страх ме е от повторението. В никакъв случай не твърдя, че контролирам процеса или че с лекота си служа с богат арсенал от поетически инструменти. Разчитам на вдъхновението, не мога да се похваля, че владея поетическия занаят и се справям с литературните задачи единствено със силата на волята. Ако има някакво развитие в моето писане, то е свързано, от една страна, с желанието ми да съчинявам и по-сложни текстове, а от друга – с опита ми да концентрирам вниманието си върху определена тема, настроение, проблем. След като разполагам с вътрешна информация, мога да потвърдя, че не съм изоставил напълно темите, които ме вълнуваха и преди 20 години: нелепостта, провалът. Основно се занимавам със себе си, очевидно не мога да прескоча собствената си сянка. Съществуват три-четири гравитационни центъра, които увличат повечето ми стихотворения. Радвам се на изключенията, позволявам си и някои експерименти в по-откровено политически ангажираната поезия, както с втората ми книга „Кражбите зачестиха“ (С.: изд. „Versus“, 2018). Надеждата ми е, че развивам сетива за новото и общото, че съзрявам, а не просто, че се уморявам.

 Какво търсите в поезията като поет и като читател на поезия?

 Ценя умението да се плени ума на читателя, да се прикове неговото внимание още в самото начало. По принцип се радвам на яснотата, на усещането за подреденост, на щастливата развръзка, при която нещата застават по местата си. Но друг път се чувствам потиснат и разочарован от условността на постигнатия смисъл, от разполагането на утехата в познатите две или три измерения. Евтиното остроумие съсипва стихотворенията, но в определени случаи и находчивото остроумие ги задушава. Тогава ми се струва, че поезията трябва да е напълно унищожителна и безкомпромисна, мистична, освобождаваща, противоположна на тази, която на мен самия ми се отдава да напиша.

Въпросите зададе: Яница Радева