140 г. от рождението на Стилиян Чилингиров, български писател, историк и етнограф , поддиректор и директор (1916–1922) на Народната библиотека
26 октомври Виртуална изложба 140 г. от рождението на Стилиян Чилингиров, български писател, историк и етнограф , поддиректор и директор (1916–1922) на Народната библиотека
20 септември 2021 г.
Представяне на арт-книга, "Порция Небе" / A Piece of Sky
21 октомври Представяне на арт-книга, “Порция небе” / A Piece of Sky
21 септември 2021 г.

Поезията е анти-нищо, което ми помага да живея Разговор с Марианна Георгиева по повод гостуването ѝ в събитието „Поети на XXI“ на клуб „Писмена“

Поети на XXI

Как се случи Вашият дебют?

Моят дебют беше неочакван, така, както понякога са неочаквани нещата, които всъщност много силно желаем. Той е свързан пряко с магистърската програма по творческо писане към Софийския университет. Когато завърших тази магистратура, вече имах контекст, в който да мисля как би изглеждал един мой текст. Имах подготвен такъв, макар и написан без идеята да бъде публикуван. Тогава обаче срещнах силната подкрепа на Ани Илков, който е окуражил появата не на една книга.

 

Ако говорим за Ваши учители в писането, имате ли такива, кои са?

Отговорът на този въпрос започва още с предходния. Моите учители в писането са учители, защото аз съм ги избрала за такива – но доколкото писането е начин на преживяване на света, мога да кажа, че аз се вдъхновявам не само от писателите, но и от хората, които по някакъв начин обичат словото и му се посвещават. Като повечето хора, които пишат, и аз се опитвам да се опра на литературата, която харесвам – понякога това са текстовете на Роберто Боланьо, понякога е Ингмар Бергман, а понякога са туко-що издадените книги на български писатели – има нещо много вълнуващо във факта, че всички заедно споделяме една и съща реалност, независимо дали става въпрос за живи или мъртви..., защото мъртви в един по-екзистенциален смисъл няма. Аз организирам и курсове по творческо писане – в тях, особено в детското писане, се появяват толкова живи образи, които няма как да те оставят резистентен към свободата да се изразяваш лирично. Това е субективно преживяване, както усещането за красиво и грозно, но то винаги клони към моето чувство, че светът сам по себе си говори и може да бъде учител в писането.

 

Струва ли Ви се, че има промяна в писането Ви от първата стихосбирка досега? Променят ли се темите Ви?

По този въпрос ми се струват различни неща – казвам това с известно чувство за самоирония и ще го илюстрирам така. Преди време намерих един тефтер, в който бях записала мой сън, който съм сънувала преди много години. През това време с мен се случиха много неща, които измениха радикално живота ми, много хора си отидоха физически, появиха се много нови, но сюжетът на съня ми беше подобен на това, което понякога сънувам в съвсем днешни дни. Това ме кара да мисля, че, да – понякога езикът се променя, може би съзрява или пък става перфиден по един, да речем, по-изискан начин, но той е само приятел на това, което реално, органично го изтъкава – чувството за нещо, което си остава неназовимо. И така, писането се променя, така, както се променя тялото с годините например, но той все пак остава преди всичко плътта на мен самата или на мен самата плюс всички останали.

 

Какво търсите в поезията, като поет, и като читател на поезия?

Харесва ми да мисля за поезията като за нещо, което няма точна стойност, която да може да бъде измерена. Това е малко като въпроса дали животът има смисъл и дали си струва да се живее. Животът няма смисъл или поне не смисълът е екзистенциалната стойност, която да го оправдае, понякога това наистина е някак така. Но това по никакъв начин не означава, че не е ценен, именно, защото е живот. Горе-долу така преживявам поезията – тя привлича не защото знам какво мога да открия в нея, а защото действено се откривам през нея. Може би в един по-краен смисъл тя е нещо като анти-нищо, което ми помага да живея.

 

Някои от вас имат вече преводи на свои книги. Знаем, че преводите в чужбина на български се случват трудно. Как успяхте?  

При мен преводът на „Изход“ – втората ми поетична книга, се случи по логиката на появата на първата ми книга изобщо. През един конкурс на Традуки аз бях избрана да бъда издадена от издателство Еdition Кorrespondenzen в превод на Александър Зицман. Много съм благодарна за неговия много чувствителен усет към езика и съм убедена, че освен преводаческата дарба, интуицията да предаде смисъла, го е отвела към това да направи нещо много добро за „Изход“. Разбира се, като всеки нормален човек, ме спохожда мисълта, че ми се ще това да е само началото на един подобен опит – да видиш собствените си текстове, проговорили на друг език.

Въпросите зададе: Яница Радева

Оразмеряване на шрифта