Месечна проверка на фондове на 27 септември 2021 г.
23 септември 2021 г.
14 октомври Зала “История на книгата” Откриване на кът на Азербайджан
24 септември 2021 г.

В четенето най-много научавам за собственото си писане Разговор с Йорданка Белева по повод гостуването ѝ в събитието „Поети на XXI“ на клуб „Писмена“

Йорданка Белева

Разговор с Йорданка Белева по повод гостуването ѝ в събитието „Поети на XXI“ на клуб „Писмена“

Как се случи Вашият дебют?

Историята на моя дебют е по-дълга от дебютната ми поетична книга. Не искам да влизам в обяснителен режим. Мисля, че Пламен Дойнов най-добре описва печалната история на моята поява, затова ще си позволя да го цитирам: „ Дана Белева, „Пеньоари и ладии“, изд. „Макрос“, Пловдив, 2002: Не съм сигурен дали си струва да припомняме (пред)историята на тази поетическа книга. Нека опитаме обаче. Имало преди години много и различни конкурси – за младежи, за студенти, за дебюти. Почти на всеки от тях Йорданка (Дана) Белева взимала награда. Но все не била достатъчна наградата, за бъде издадена първата й книга. В един момент имало дори такъв случай: популярният музикант Стефан Вълдобрев издал дебютната си стихосбирка „Катапулт“ и обявил, че с приходите от продажбите (!) ще финансира друг дебют на млад автор. Станало така, че Дана Белева дори спечелила персоналната награда на певеца и дори продажби големи реализирала стихосбирката му, но издаването на младата поетеса пак се разминало, както се казва, на косъм, защото пък издателят не бил сигурен дали имало достатъчно продажби от първия дебют, които да финансират втория дебют… И така – до ноември 2002 г., когато най-после книгата на Белева излиза във формата на бележник за съкровени мисли. Въпрос: Колко награди, номинации и обещания трябва да поеме един млад автор днес, за да издаде първата си книга, макар и като бележник? Или ако перифразираме стиховете на авторката, колко време трябва да се чака на опашката на поезията и да се чете октомври, докато другите те пререждат? По-важното за мнозина обаче са текстовете, а не подробности от приключенията на книжното тяло. И какво четем? Силни стихове, излъскващи иронията до саркастичен блясък, остър скепсис, преливащ в горчив цинизъм, океан от недоверие, което потапя езика – скършва думите, къса сричките им и затъква с тях устата на традицията, на традициите. А те продължават да говорят… Казано пъргаво, първият дял на книгата е за поезията, вторият дял е за родината. Но каква поезия, каква родина? Неистов стремеж за невъзможно освобождаване – от поезията (от Багряна, която чуваме да рецитира „Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека…“), от родината, която е „офис за професионални патриоти“. И дебне зад всеки стих всекидневната етическа бездна: Каквото и да напишеш, все си прецакан.“ („Витрината на младите: декември 2002“, Пламен Дойнов, Словото)

Сега, от дистанцията на времето, съм особено благодарна за закъснелия си или по-скоро за провлачилия се дебют. Имах възможност през двете години, в които очаквах едва ли не всеки ден да ми се обадят, че книгата ми е готова, да напиша по-зрели и по-хубави стихотворения, както и изключителния шанс да се откажа от повечето, заложени в първия ръкопис.

 

Ако говорим за Ваши учители в писането, имате ли такива, кои са?

Имала съм различни по сила и степен читателски възторзи и преживявания. Паметта ми е благодарна библиотека. Умишлено избягвам споменаването на имена – уча се от всеки, когото чета и в четенето най-много научавам за собственото си писане.

 

Струва ли Ви се, че има промяна в писането Ви от първата стихосбирка досега? Променят ли се темите Ви?

Промяната е на няколко нива. Обичам да се шегувам, че дебютът беше на Дана Белева (с това име издадох първата си книга), но по-добрите книги написа след това Йорданка Белева. Може би защото отдавна изсъхна лепилото, което ме държеше здраво за първите ми стихотворения, отлепих се от тях и усещането ми е за безвъзвратност. Не се отричам от тези страници, но сега чета повечето от тях предимно с очи на редактор. Чисто тематично трайно завих към меланхолията, загубите, паметта на кръвта, езика. Ако трябва да сравня и чисто технически: черновите вече са ми в главата, а не непременно записани, енергията на желанието за изказ на всяка цена се трансформира в спокойно пътуване към текста.

 

Какво търсите в поезията, като поет, и като читател на поезия?

Две неща: чистота и изчистеност (на автора, на изказа, на смисъла, на влиянията, на претенцията).

 

Въпросите зададе: Яница Радева

Оразмеряване на шрифта