Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” навърши 143 години
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” навърши 143 години
17 декември 2021 г.
Книги в камера „Аноксия“
17 декември 2021 г.

155 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ

Андрей Ляпчев

(Роден на 30 ноември 1866 г. – Ресен, дн. Р Северна Македония; починал на 6 ноември 1933 г. – София)

 

Малко са историческите личности след Освобождението, оставили след себе си диря, непредизвикваща безкрайни дебати и дискусии. Андрей Ляпчев е един от тези български общественици, около които съществува повече съгласие и единомислие, отколкото остри полемики. Роден в градеца Ресен, непосредствено разположен до Преспанското езеро, младият Андрей израства възпитаван в здрав български дух, който цари в дома на семейство Ляпчеви. С помощта на най-големия си брат Георги той учи последователно в Ресен, в Битоля, а след 1882 г. се премества да продължи образованието си в българската Солунска гимназия “Св. св. Кирил и Методий“, добила слава като огнище на българщината. Там огромно влияние върху Ляпчев оказва познанството му с учителя Трайко Китанчев. И когато той е уволнен поради спречкване с Екзархията и заминава да преподава в Пловдивската гимназия, ресенецът, заедно с дузина свои съученици, българчета от Македония, тръгва след харизматичната персона на Китанчев. От града под тепетата Ляпчев се включва като доброволец в Сръбско-българската война, защитила Съединението. След обединението на Северна и Южна България се впуска в политическия живот на Княжеството, присъединявайки се към Демократическата партия, водена от Петко Каравелов. Наред с това, участва и в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско като активен деятел на Върховния македонски комитет.

В качеството си на едно от първите лица на Демократическата партия, Андрей Ляпчев става част от правителството на Александър Малинов, обявило българската независимост. Впоследствие македонският българин води преговорите по признаването на българската самостоятелност. Политическата звезда на Ляпчев изгрява в тъжни времена за българския народ, преживял две национални катастрофи, след края на Първата световна война. Ляпчев става едно от изявените лица на опозицията срещу управлението на Земеделския съюз, а след преврата от 9 юни 1923 г. е безспорен авторитет сред редиците на Демократическия сговор. Именно на него цар Борис III възлага надеждите за усмиряването на обстановката в страната след трусовете, предизвикани от безскрупулното управление на правителството, оглавено от проф. Александър Цанков. Кабинетът, воден от Ляпчев, прокарва всеобща амнистия, укрепва финансовото състояние на страната, стабилизира външнополитическото положение на царството, опитва се да преодолее последствията от световната икономическа криза и т.н. Загубата на изборите, проведени на 21 юни 1931 г. от Демократическия сговор, е най-доброто доказателство, че Ляпчев е изпълнил основната си задача – да нормализира обществения живот в България след състоянието на гражданска война, започнало през 1918 г.

“Со кротце, со благо”, а по-склонните към интерпретации ще добавят и “со малко кютек”. Това са думите, при чието изричане в съзнанието на историците и на хората, интересуващи се от миналото на България, изплува образът на Андрей Ляпчев. Малцина са онези, които знаят, че тези слова не са негови. Поговорката “Со кротце, со благо се отива надалеко” е използвана от Григор Василев, за да оповести новия курс на омиротворение в страната, започнал след идването на власт на т.нар. второ сговористко правителство в самото начало на 1926 г. Напълно справедливо, обаче, в паметта на нацията изричането на народната мъдрост се приписва на А. Ляпчев. Тя е може би най-точната характеристика на нрава му, на политическите му разбирания и на цялостната му визия за развитието на страната.

Животът на Андрей Ляпчев сякаш е огледало на пътя, изминат от българския народ от Руско-турската освободителна война до преврата от 19 май 1934 г. В него се оглежда българската съдба – тъжна, трагична, вперила поглед в бъдещето с надеждата за по-добри дни.

Оразмеряване на шрифта