225 години от рождението на Франц Шуберт
225 години от рождението на Франц Шуберт
31 януари 2022 г.
Теодор Траянов
„Сред златен прах пристига новий ден“ 140 години от рождението на Теодор Траянов
1 февруари 2022 г.

Османски финансови документи и тяхната история по българските земи в колекциите на отдел „Ориенталски сбирки“

Османски финансов документ

Всяка държава се издържа предимно от данъците на своите поданици. Османската империя не прави изключение от това общовалидно правило. Напротив, държавата на Осман изгражда огромна машина за събиране на финансови постъпления от обширните си владения, разположени на три континента. Империята поддържа и издържа внушителна по брой армия от писари, чиято работа е да записват всичко, което може да бъде обложено с данъци. Тези писари произвеждат значителна по обем документация и така с течение на времето се оформя огромен държавен архив. Няма да е пресилено да се каже, че най-обемната част от този архив се състои от финансови документи.

Освен стриктното документиране на данъчните постъпления чиновниците записват и имущества, покупко-продажби, сделки, давания на пари под лихва, търговски договори и взети заеми. По отношение на заемите се наблюдава съществена еволюция. До Кримската война (1853–56 г.) османската държава не взема външни заеми, като бюджетните дефицити се компенсират с други похвати като девалвации, разходни ограничения и прочее. След Кримската  война обаче различните правителства започват да вземат значителни суми в заем от западни финансови институции. Общо до 1877 г. са взети 17 външни заема – повечето от които при неблагоприятни за империята лихви и финансови условия. Невъзможността те да се изплащат ще доведе и до фалита на Високата порта през 1875 г.

Освен външни заеми, османските правителства прибягват и до вътрешни. Обикновено от заможни гърци, евреи и арменци от Цариград. През 1872 г. обаче правителството пуска емисия - облигации за набиране на вътрешен заем, които са предлагани и по българските земи. Така във възрожденската преса, и особено вестник „Дунав“, има целенасочена рекламна кампания, която промотира сред жителите на Дунавския вилает османските ценни книжа, които са за срок от 10 години и носят 10 % годишна лихва. Тези ценни книжа са закупувани от всички – българи, турци, арменци, евреи и прочее жители на провинцията и представляват безценен източник за финансовата история на империята и българските земи в частност.

Оразмеряване на шрифта