Месечна проверка на фондовете на 28 февруари 2022 г.
25 февруари 2022 г.
31 март, 17.00 ч. Централно фоайе Представяне на сборника „Приноси към българската ориенталистика. 110 години отдел „Ориенталски сбирки на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
1 март 2022 г.

Пръвославовият сборник от средата на XIV век

Един от църковните отци, приятел и сподвижник на св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст е Григорий Богослов, наречен по месторождението си и Григорий Назианзин. Той е роден  в гр. Назианз в областта Кападокия, Мала Азия (ок. 330 - ок. 390 г.) и произхожда от семейство на християни. Названието Богослов отецът получава като автор на пет слова, посветени на "Бога-Слово". Като архиепископ на Константинопол той проповядва в църквата "Св. Апостоли", за която вероятно пише и слово за Рождество Христово. За установяването на този голям празник Григорий Богослов има големи заслуги. Църковният отец е един от създателите на учението за богочовешката природа на Иисус Христос. Той е канонизиран за светец и паметта му се чества на 25 януари. Творчеството му е богато - повече от 500 дидактически и елегични химни, около 50 слова, много послания.

Съчиненията на св. Григорий Богослов са превеждани още в най-ранната епоха на славянската книжнина. Както във византийската, така и в славянската литература словата на св. Григорий Назианзин са включвани в самостоятелни сборници или са преписвани под различни дати в сборници с четива според църковните календарни цикли.

В средата на XIV в. книжовникът Пръвослав преписва в някой от търновските манастири Сборник от 16 слова на Григорий Богослов (НБКМ 674).

Заставка в началото на първото слово за Възкресение Христово
Заставка в началото на първото слово за Възкресение Христово

Книгата съдържа 14 от  най-известните  и 2 по-малко популярни беседи (поучения) на църковния писател: две слова за Възкресение Христово; Слово за Новата неделя в началото на пролетта; Слово за Петдесетница; Слово за Макавеите; Слово за мъченик Киприян; Слово за мъчениците по времето на император Юлиян; Слово за Рождество Христово; Надгробно слово за св. Василий Велики; две слова за Кръщение Христово; Похвално слово за Григорий Нисийски, брат на св. Василий Велики; Похвално слово за св. Атанасий Александрийски; Прощалното слово на Григорий Богослов с народа на Константинопол, произнесено в присъствието на 150 епископи; Слово за нищелюбието; Слово за градобитието [Слово за баща му, който безмълствувал, поради скръб след падането на опустошителна градушка]. По-рядко срещаните слова са Прощалното слово и Словото за  градобитието. По всяка вероятност тук е съхранен първият превод на този свод слова на Григорий Богослов. Сборникът е служил като "извод" за други преписи на същите слова.

Заставката в началото на Надгробно слово за св. Василий Велики
Заставката в началото на Надгробно слово за св. Василий Велики

По всяка вероятност ръкописът е бил предназначен за логотета Мита от Търново. Той вероятно е бил виден болярин, приближен на царския род и изпълняващ важна държавна служба. Ръкописът не е точно датиран, но от споменатите в бележката на книжовника исторически лица - цар Иван Александър, "новопросвещената" (новопокръстената)  царица Теодора-Сара и Иван Шишман, "младия цар" - книгата може да се датира в периода 1350-1360 г. Почеркът на книжовника представя работата на отлично школуван калиграф, авторитетен книжовник, на когото е поверено изпълнението на отговорната поръчка. Този ръкопис свидетелства и за високата позиция, която е заемал скрипториумът, в който е работил Пръвослав. Със запазените поправки в някои от словата, книгата е сред малкото писмени паметници, представящи процеса на сверяване, коригиране и редактиране на преводните текстове в предевтимиевската епоха. Поправките, нанесени направо върху текста на стария български превод са важен тесктологичен маркер за възприемането на ранните славянски преводи в южнославянската ръкописната традиция през XIV в.

Концовка при завършека на Похвалното слово за св. Атанасий Александрийски
Концовка при завършека на Похвалното слово за св. Атанасий Александрийски

Бележката на книжовника Пръвослав:

Христос е начало и край.

На извор, бликащ животворна вода, е подобна тази книга. затова и Христос, като поиска вода от самарянката,  й каза: "Жено, дай ми вода да пия и аз ще ти дам вода да пиеш, та векове да не ожаднееш.". Така и тази книга е като извор - който я разгърне с усърдие, за да я чете, ще напои душата си с животворна и вечна вода и во веки няма да ожаднее.

Но вие, прочее, преблажени господари мои, трима вселенски светители и учители - Григорий, Василий и Йоан Златоуст - приемете от вашия раб - бедния логотет Мита, малко приношение - словата на изрядния григорий Богослов, премъдрия учител и наставник, поклонник на Троицата и унищожител на нейните противници, прогонител на ересите. Изписалият тази книга, наричах се Пръвослав, сам писах по повелята на всепочтения от велможите на българското царство - логотета Мита. Тогава държеше хоругвите на българския престолпревисокият самодържецна всички българи и гърци цар Иван Александър и при неговата царица - новопросветената и благоверна Теодора, и при техния син - младия цар Шишман... моля всеки изкусен да ми помогне - на мене, напътствания от дявола. Не злословете, като поменавате недостатъците на бедния ми ум, защото нито един от човеците не е съвършен, само един Бог...

В памет на този същия велик логотет Мита, вечен и богодаруван храм и дом, тук и в бъдещия век, и сега, и винаги, и во веки, амин.

Ръкописът може да бъде разгледан подробно в Дигиталната библиотека.

Оразмеряване на шрифта