Един от църковните отци, приятел и сподвижник на св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст е Григорий Богослов, наречен по месторождението си и Григорий Назианзин. Той е роден в гр. Назианз в областта Кападокия, Мала Азия (ок. 330 - ок. 390 г.) и произхожда от семейство на християни. Названието Богослов отецът получава като автор на пет слова, посветени на "Бога-Слово". Като архиепископ на Константинопол той проповядва в църквата "Св. Апостоли", за която вероятно пише и слово за Рождество Христово. За установяването на този голям празник Григорий Богослов има големи заслуги. Църковният отец е един от създателите на учението за богочовешката природа на Иисус Христос. Той е канонизиран за светец и паметта му се чества на 25 януари. Творчеството му е богато - повече от 500 дидактически и елегични химни, около 50 слова, много послания.
Съчиненията на св. Григорий Богослов са превеждани още в най-ранната епоха на славянската книжнина. Както във византийската, така и в славянската литература словата на св. Григорий Назианзин са включвани в самостоятелни сборници или са преписвани под различни дати в сборници с четива според църковните календарни цикли.
В средата на XIV в. книжовникът Пръвослав преписва в някой от търновските манастири Сборник от 16 слова на Григорий Богослов (НБКМ 674).
Книгата съдържа 14 от най-известните и 2 по-малко популярни беседи (поучения) на църковния писател: две слова за Възкресение Христово; Слово за Новата неделя в началото на пролетта; Слово за Петдесетница; Слово за Макавеите; Слово за мъченик Киприян; Слово за мъчениците по времето на император Юлиян; Слово за Рождество Христово; Надгробно слово за св. Василий Велики; две слова за Кръщение Христово; Похвално слово за Григорий Нисийски, брат на св. Василий Велики; Похвално слово за св. Атанасий Александрийски; Прощалното слово на Григорий Богослов с народа на Константинопол, произнесено в присъствието на 150 епископи; Слово за нищелюбието; Слово за градобитието [Слово за баща му, който безмълствувал, поради скръб след падането на опустошителна градушка]. По-рядко срещаните слова са Прощалното слово и Словото за градобитието. По всяка вероятност тук е съхранен първият превод на този свод слова на Григорий Богослов. Сборникът е служил като "извод" за други преписи на същите слова.
По всяка вероятност ръкописът е бил предназначен за логотета Мита от Търново. Той вероятно е бил виден болярин, приближен на царския род и изпълняващ важна държавна служба. Ръкописът не е точно датиран, но от споменатите в бележката на книжовника исторически лица - цар Иван Александър, "новопросвещената" (новопокръстената) царица Теодора-Сара и Иван Шишман, "младия цар" - книгата може да се датира в периода 1350-1360 г. Почеркът на книжовника представя работата на отлично школуван калиграф, авторитетен книжовник, на когото е поверено изпълнението на отговорната поръчка. Този ръкопис свидетелства и за високата позиция, която е заемал скрипториумът, в който е работил Пръвослав. Със запазените поправки в някои от словата, книгата е сред малкото писмени паметници, представящи процеса на сверяване, коригиране и редактиране на преводните текстове в предевтимиевската епоха. Поправките, нанесени направо върху текста на стария български превод са важен тесктологичен маркер за възприемането на ранните славянски преводи в южнославянската ръкописната традиция през XIV в.
Бележката на книжовника Пръвослав:
Христос е начало и край.
На извор, бликащ животворна вода, е подобна тази книга. затова и Христос, като поиска вода от самарянката, й каза: "Жено, дай ми вода да пия и аз ще ти дам вода да пиеш, та векове да не ожаднееш.". Така и тази книга е като извор - който я разгърне с усърдие, за да я чете, ще напои душата си с животворна и вечна вода и во веки няма да ожаднее.
Но вие, прочее, преблажени господари мои, трима вселенски светители и учители - Григорий, Василий и Йоан Златоуст - приемете от вашия раб - бедния логотет Мита, малко приношение - словата на изрядния григорий Богослов, премъдрия учител и наставник, поклонник на Троицата и унищожител на нейните противници, прогонител на ересите. Изписалият тази книга, наричах се Пръвослав, сам писах по повелята на всепочтения от велможите на българското царство - логотета Мита. Тогава държеше хоругвите на българския престолпревисокият самодържецна всички българи и гърци цар Иван Александър и при неговата царица - новопросветената и благоверна Теодора, и при техния син - младия цар Шишман... моля всеки изкусен да ми помогне - на мене, напътствания от дявола. Не злословете, като поменавате недостатъците на бедния ми ум, защото нито един от човеците не е съвършен, само един Бог...
В памет на този същия велик логотет Мита, вечен и богодаруван храм и дом, тук и в бъдещия век, и сега, и винаги, и во веки, амин.
Ръкописът може да бъде разгледан подробно в Дигиталната библиотека.
