„Йерусалимски импресии“ Премиера на първата книга на Райна Дормишкова в Националната библиотека
„Йерусалимски импресии“ Премиера на първата книга на Райна Дормишкова в Националната библиотека
25 март 2022 г.
Пазарджишки препис на История славянобългарска, 1840-1841 г.
Пазарджишки препис на История славянобългарска, 1840-1841 г.
28 март 2022 г.

Виктория Бешлийска за героините, фолклора и националното самосъзнание в романа „Глина“

Виктория Бешлийска за героините, фолклора и националното самосъзнание в романа „Глина“

Вашата книга получи голямо признание от читателите през изминалата година. Пътувахте, за да я представите и пред българската общност в Брюксел. Разкаже как се прие тя там?

Получих покана да участвам в кръгла маса на тема „Будителството в съвременната българска литература“. Събитието се проведе в българското посолство в Брюксел и негов домакин беше доц. д-р Александър Йорданов. Участваха учени от Института за литература към БАН, гости бяха преводачи и писатели зад граница. Разисквахме теми относно развитието на езика в съвременната литература и посланията, които тя отправя, възприятието им от страна на публиката, приемствеността от гледна точка на литературната история. Получи се добър диалог. Дебютният ми роман „Глина“ бе отличен от доц. Елка Трайкова, участник в събитието, като една от творбите, хвърлящи мост в българското художествено слово от Възраждането до днес по отношение на език, основни послания и темата за свободата, която винаги е вълнувала националното ни самосъзнание. За мен това бе много висока оценка, която срещна и добър отзвук сред гостите на конференцията.

 

Нека поговорим за имената в „Глина“. Това са особени и рядко срещани имена. Как ги подбирахте, какво значение влагате в тях?

Повечето от имената са автентични за Трънския край, голяма част от тях са почти изчезнали в съвременността ни, например Арсо, Зария, Исая, Живоя, Ерина и т.н. Тях открих в един речник на трънския говор. Името на главния герой Велико е засвидетелствано в една приписка на Бусинското евангелие от 1784 г. – такъв майстор грънчар е живял в селото. Колкото до Зевна – това е моя хрумка, изведена от трънската дума за земя, „зевня“, а Жара е старо българско име с корен „жар“. То от години живее в съзнанието ми със своята красота и значение. За мен бе важно имената сами да говорят за героите, за техните характери и действия. Да ги означават.

 

В този ред на мисли, нека поговорим и какви източници ползвахте освен Бусинското евангелие, за написване на романа?

При проучването си заложих на етнографски трудове и такива, свързани с българската история. Основни сред тях бяха „Бит и душевност на нашия народ“ на Иван Хаджийски, „Народна вяра“ и „Религиозни народни обичаи“ на Димитър Маринов, „История на България“ на Константин Иречек, който описва подробно Трънския край и срещата си с бусинската керамика, както и един етнографски сборник за Трънско, съставен от наши учени в началото на XX век с богат материал от всички области – музика, традиционни облекла, обичаи, диалектология, антропология и т.н. Сериозно място в проучването ми имаха изследванията на Цанко Живков и Георги Бакърджиев за бусинската керамична школа. По отношения на фолклора, баянията и магиите, настолни за мен в процеса на писане бяха книгите на Иваничка Георгиева и Ивета Пиргова-Тодорова.

 

Истанбул е притегателен център в Османската империя, където се развива действието в „Глина“. Градът присъства и в романа ви, но някак периферно – по-важно за вас е общността на задругата в селото. Но пък важен е султанът, който героите срещат. Кой е прототипът на изобразения в „Глина“ султан, който изглежда някак веселяк и народен човек?

Образът на султана създадох като интерпретация на историческия образ на Сюлейман II, брат на Мехмед IV, управлявал между 1687 и 1691 г. Този наследник на престола, като втори син на султан Ибрахим I Лудия, е прекарал 36 години в кафез, т. нар. принцов затвор, в който непървородните синове на владетелите били затваряни, за да се предотвратяват преврати, убийства и проливане на царска кръв. Времето на неговото управление е свързано с много вътрешни междуособици в Османската империя, както и със задълбочаващата се в нея криза след падането в битката при Мохач през 1687 г. Ексцентричността на султана в книгата се дължи на нелекия път на реалната историческа личност. Чувството, че е „веселяк и народен човек“ произхожда от неговата неувереност в собствените му способности да управлява цяла империя.

 

Романът Ви има тясна връзка с фолклора – с мотива за вграждането. Искахте ли да влезе в диалог с други творби, в които той присъства, или Вашата цел беше друга?

Когато се ползват известни мотиви от фолклора, диалогът между текстовете е неизбежен. Той гарантира и важната приемственост между произведенията от различни епохи, а тя от своя страна създава облика на една национална литература. Този, както и други мотиви в романа, създават връзката между него и десетки произведения от нашата фолклорна, възрожденска и съвременна литература, населена от самодиви, баячки и ред други магически персонажи. Фолклорните мотиви в цялост припомнят извора на нашите вярвания, дават възможност да се докоснем до древната душевност на българите.

 

Описанието на женските образи, най-вече на главната героиня и майка ѝ, е в разрез с патриархалната традиция. Какво за Вас беше водещо при тяхното изображение?

Всяко време ражда своите различни герои. В рамките на патриархалното общество те са по-лесно забележими. Зевна и Жара преди всичко се отличават със своите физически черти, но външността им е само израз на една вътрешна природа, кардинално различна от познатото. При тях напълно важи правилото, че това, което носиш вътре, се проявява по автентичен начин и навън. Водещо в изображението на героините бе обусловеността им от стихиите. Зевна, подвластната на земята, бродницата между световете, не може да бъде друга освен безкрайно търпелива, мълчалива, отстранена от хората, мъдра и добра. Лечителка в истинския смисъл. А Жара, родената от слънцето, носещата огъня в себе си, е изпълнена с противоречия – тя притежава колкото благодатните сили на огъня да създава и озарява, толкова и неговите погубващи качества, които се проявяват най-вече спрямо самата нея.

 

Нека Ви задам и един въпрос за корицата. В кориците на книгата обикновено художниците осъществяват своя диалог с произведението. Как бе изработена Вашата?

За основа на корицата бе използвано истинско глинено пано, направено от майстор Захари Иванов. За мен бе важно да присъства основният белег на бусинската керамика – спираловидното слънце, символ на Вселената. При печенето на паното в пещта обаче глината се напука. Заедно с творческия екип на издателство „Софтпрес“ решихме, че това е знак и можем да използваме пукнатините като ефект. Така и стана – графичният дизайнер Радослав Донев успя да създаде разказ от пукнатините, вплете и основните три цвята за бусинската керамика – жълто, червено и зелено. Затова корицата „грее“ по този начин, защото носи автентичните черти на тази керамика.

 

Какво да очакваме от Вас в бъдеще?

В момента работя по втори роман, отново базиран на далечна епоха от българската история. Само че този път от занаят на бита, ще пренеса фокуса върху занаята на духа. При добро стечение на обстоятелствата, се надявам книгата да се яви на бял свят в обозримо бъдеще.

Разговора води: Яница Радева

Фотография: Стефан Рангелов

Оразмеряване на шрифта