Книги в камера „Аноксия”
31 март 2022 г.
Павликянски сборник, 1846-1855 г.
4 април 2022 г.Търновски ( Шишков) препис на История славянобългарска, 1845 г.
![80 л.; 210 х 170 мм НБКМ 1116 Преписът е направен от даскал Драгия в с. Мурат бей, наречено и Горни турчета (днес с. Бяла черква, Великотърновско). В началото на ръкописа е залепен отпечатък от щампа, изработена в Рилския манастир от 1809 г. с изображението на св. Иван Рилски, оцветено допълнително. В листовете на ръкописа са запазени множество летописни бележки, като в част от тях даскал Драгия съобщава някои автобиографични сведения - датата на раждането му, на женитбата и раждането на децата му през годините. Книжовникът споменава и датата на запопването си с името Димитър. Освен тези бележки има и записи за исторически събития на територията на Европа и Русия, за природни явления и бедствия (преминаването на комета, "опашата звезда", за земетресение, за наводнения, глад и др.). Бележка на книжовника: Царственик. В прослава на единосъщната и животворяща и неразделима Троица - Отец, Син и Свети дух - със старанието и иждивението (заплащането) на всечестния отец Дионисий монах, написа се тази книга в село Мурат бей, сиреч в Горни турчета в лето Господне 1843, [през]месец април, на 22 ден. Писа това даскал Драгия.](https://www.nationallibrary.bg/www/wp-content/uploads/2022/03/015_376_64a-1.jpg)
180 л.; 210 х 167 мм
НБКМ 376
Преписът е направен от ученика Теодор Николаевич Шишков в Търново. Освен текста на История славянобългарска в книгата са включени и рисунки на гербове по Стематографията на Христофор Жефарович. В една от бележките си ученикът Теодор Николаевич споменава за взаимното училище и за новото славянобългарско училище при църквата "Св. Николай", които е посещавал в град Търново. Споменава се и името на видния възрожденски деец от Търново и ревностен събирач на български старини, Стоянчо Ахтар, един от притежателите на Еленския препис на История славянобългарска.
Бележка на книжовника:
Да се знае, че 14 листа [са с] ликове на църковни светци; 102 листа от историята на българите; 58 листа [са с] различни знамения (рисунки); 4 помежду празни листове;1 от началото на историята.
179 са всички листове в тази история. Преписа я в лето Господне 1845 ученикът Теодор Николаевич Ш. [Шишков] от град Търново за вечно въспоменание. Амин. Подробно за това [виж] на лист 102 в края на книгата, където започват ликовете , сиреч изображенията на 22 славянски светци. С техните молитви, Господи, помилуй и спаси нас. Амин.
![80 л.; 210 х 170 мм НБКМ 1116 Преписът е направен от даскал Драгия в с. Мурат бей, наречено и Горни турчета (днес с. Бяла черква, Великотърновско). В началото на ръкописа е залепен отпечатък от щампа, изработена в Рилския манастир от 1809 г. с изображението на св. Иван Рилски, оцветено допълнително. В листовете на ръкописа са запазени множество летописни бележки, като в част от тях даскал Драгия съобщава някои автобиографични сведения - датата на раждането му, на женитбата и раждането на децата му през годините. Книжовникът споменава и датата на запопването си с името Димитър. Освен тези бележки има и записи за исторически събития на територията на Европа и Русия, за природни явления и бедствия (преминаването на комета, "опашата звезда", за земетресение, за наводнения, глад и др.). Бележка на книжовника: Царственик. В прослава на единосъщната и животворяща и неразделима Троица - Отец, Син и Свети дух - със старанието и иждивението (заплащането) на всечестния отец Дионисий монах, написа се тази книга в село Мурат бей, сиреч в Горни турчета в лето Господне 1843, [през]месец април, на 22 ден. Писа това даскал Драгия.](https://www.nationallibrary.bg/www/wp-content/uploads/2022/03/015_376_64a.jpg)
