![80 л.; 210 х 170 мм НБКМ 1116 Преписът е направен от даскал Драгия в с. Мурат бей, наречено и Горни турчета (днес с. Бяла черква, Великотърновско). В началото на ръкописа е залепен отпечатък от щампа, изработена в Рилския манастир от 1809 г. с изображението на св. Иван Рилски, оцветено допълнително. В листовете на ръкописа са запазени множество летописни бележки, като в част от тях даскал Драгия съобщава някои автобиографични сведения - датата на раждането му, на женитбата и раждането на децата му през годините. Книжовникът споменава и датата на запопването си с името Димитър. Освен тези бележки има и записи за исторически събития на територията на Европа и Русия, за природни явления и бедствия (преминаването на комета, "опашата звезда", за земетресение, за наводнения, глад и др.). Бележка на книжовника: Царственик. В прослава на единосъщната и животворяща и неразделима Троица - Отец, Син и Свети дух - със старанието и иждивението (заплащането) на всечестния отец Дионисий монах, написа се тази книга в село Мурат бей, сиреч в Горни турчета в лето Господне 1843, [през]месец април, на 22 ден. Писа това даскал Драгия.](https://www.nationallibrary.bg/www/wp-content/uploads/2022/03/015_376_64a-1.jpg)
Търновски ( Шишков) препис на История славянобългарска, 1845 г.
1 април 2022 г.
160 години от рождението на изтъкнатия български художник Антон Митов (1862 г. – 1930 г.)
4 април 2022 г.Павликянски сборник, 1846-1855 г.
340 л.; 210 х 155 мм
НБКМ 1313
Сборникът е изписан на български език със съвременен латински курсив от Лаврентий Кьосестоянов от Пловдив. В него е включен препис на преработката на История славянобългарска, направена от дон Едуардо Валпа, капуцински монах и енорийски свещеник в с. Калъчлий (дн. с. Генерал Николаево, Пловдивско). В бележката на Лаврентий Кьосестоянов е отбелязана специално датата на изписването на павликаянската преработка на Паисиевата история. Освен текста на Историята, ръкописът съдържа разказ за отделянето на Гръцката църква от Римската, духовни песни, преработени от католическия духовник, българина Павел Гайдаджийски (Павел Дуванлията), съкратена Библейска история и др. През 1950 г. ръкописът е предаден в Народната библиотека от известния български художник Цанко Лавренов от Пловдив, наследник на Л. Кьосестоянов.
Бележка на книжовника:
Слава на Отеца вседържител, на Сина божи наш спасител. Който изхожда от тях двамата, една почет да му бъде.
От Филба [Пловдив] Лаврен[тий], син на Кьосе Стоян, преписа тази книга по образеца на дон Петър [Балсамаджийски?]. Който я чете, да моли Бога и за двамата, писали [я през]1846 година от [Рождеството]на Исус Христос. Филибелия [Пловдив].
