3-31 май
3-31 май Зала „История на книгата” Св. Паисий Хилендарски – живот и дело
28 април 2022 г.
Седем „Небесни пътеки“ разказани от авиоинженера Орлин Георгиев
Седем „Небесни пътеки“ разказани от авиоинженера Орлин Георгиев Премиера на книгата в Националната библиотека
28 април 2022 г.

1-31 май 2022 г.
„Перли в короната“
„Пиер М. Лапи и 200 години от издаването на неговата карта за Балканския полуостров“

Пиер М. Лапи и 200 години от издаването на неговата карта за Балканския полуостров

Очарованието и интересът към света, който обитаваме, са присъщи на човешката природа още от праисторически времена. Някои от пещерните рисунки и други изображения върху кости и артефакти, които са се разглеждали като обикновени художествени изображения, според последните проучвания са се превърнали в карти на ловни райони, потоци, маршрути и дори карти на звездите.

Известно е също така ранното представяне на карти и маршрути от старите египтяни върху папирус, но поради краткия живот на този тип повърхност, малко доказателства са стигнали до нашето време.

Понякога картите стават по-известни от техните създатели. Друг път картографите стават известни, след което създават също толкова популярни произведения за кралски особи, благородници или прочути изследователи на своето време. Един такъв картограф и гравьор, работещ за кабинета на френския крал, е Пиер М. Лапи.

Лапи (Пиер) е роден в Мезиер през 1771 г. и умира през 1850 г. Той е бил полковник във френската армия, където е работил в корпуса на топографските инженери. Издига се до чин полковник от щаба, а през 1814 г. става директор на топографският кабинет на краля. Най-голяма роля има в изработването на нова топографска карта на Франция, както и в съставянето на  Универсален Атлас по древна и съвременна география (1812) / ATLAS CLASSIQUE ET UNIVERSEL DE GÉOGRAPHIE ANCIENNE ET MODERNE/ - един от най-добрите за времето си.

 

Този атлас е във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”  от 1948 година и има сигнатура:  Кр I I 142.

Но какво общо има един френски картограф с българската картография? 

Представяме една стара карта, намираща се във фонда на отдел „Специални колекции” – в сектор „Картографски и играфични издания”. Тази, създадена преди 200 години карта /1822 г./, е използвана от българина Александър Хаджи Руссет, за да създаде първата българска карта на български език.

Картата, за която говорим е:  Carte Generale de la Turquie D'Europe En XV Feuilles. 1822. Това е рядка карта от 15 листа на Турската империя в Европа.

Картата попада във фонда на Националната библиотека през 1948 г. и има сигнатура  Кр IV 21.

Carte Generale de la Turquie D'Europe En XV Feuilles. 1822

Ето и малко история: През 1822 г. излиза от печат военна карта на Европейска Турция под името "Carte generale de la Turquie d’Europe en XV feuilles dressee sur des materiaux recueillis par Mr. le Lieutenant General Comte Guilleminot, Directeur general du Depot de la Guerre et Mr. le Marechal de Camp Baron de Tromelin, Inspecteur general d’infanterie, par le Chevr. Lapie, Officier superieur au Corps Royal des Ingenieurs Geographes, Paris."

Изработена е в твърде голям мащаб, 1: 816 000, и според изучванията на мнозина опитни картографи, тя е голяма крачка напред в представянето на Балканския полуостров и специално на нашата страна.

Към картата е прибавен и план на Солун, като втори по големина град на Балканския полуостров. Включва и вградени карти на Дарданелите, околностите на Истанбул и план на Родос.

Вътре в картата има интересни надписи. Например при Кратово пише: "Област на Кратово, където са сребърните мини".

Пиер Лапи е имал най-малко сведения за Източна Македония и поради това някои селища и области не са нанесени правилно. Въпреки тези й недостатъци, картата на Лапи е била смятана за най-добрата през 30-те и 40-те години на 18 век. Поради това и излезлите след нея карти на Балканския полуостров са чертани според разгледаната карта на Лапи.

Оразмеряване на шрифта