Клуб „Писмена“ откри сезона на пътешествията с „Пътеводител на хубавите места“
Клуб „Писмена“ откри сезона на пътешествията с „Пътеводител на хубавите места“
13 май 2022 г.
120 г. от рождението на изтъкнатия български творец Иван Ненов (1902 г. – 1997 г.)
120 г. от рождението на изтъкнатия български творец Иван Ненов (1902 г. – 1997 г.)
17 май 2022 г.

Рейнол Перес Васкес за поезията, българския език и антологията „Terra incognita“

Рейнол Перес Васкес за поезията, българския език и антологията „Terra incognita“

В края на 2021 г. в Испания излезе двуезичната испанско-българска антология „Terra incognita“, създадена и преведена от  Рейнол Перес Васкес. Той е мексикански драматург и преводач, който от години живее в Берлин. Превеждал е на испански Атанас Далчев, Йордан Радичков, Константин Павлов, Кристин Димитрова и др. В новата двуезична антология са включени стихове на десет поетеси – Рада Александрова, Радка Фалк, Силвия Чолева, Цвета Делчева, Аксиния Михайлова, Кристин Димитрова, Яна Букова, Иглика Дионисиева, Надежда Радулова и Оля Стоянова. Разговаряме с него за „Terra incognita“, която беше представена в Клуб „Писмена“.

 

Как бяха подбрани поетесите и текстове в антологията „Terra incognita“, която излезе неотдавна?

Поетесите подбрах според следните критерии: тези, които познавам лично, чиито текстове с годините бях превел; между тях Радка Фалк, Аксиния Михайлова, Кристин Димитрова, Яна Букова и Оля Стоянова. Силвия Чолева и Иглика Дионисиева познавам лично, бях и прочел техните стихове, но дотогава не ги бях превеждал. Още един важен критерий беше, да включа поетеси, чиито имена и творби не познавах; така успях да открия Рада Александрова, Цвета Делчева и Надежда Радулова. Не подбрах текстовете според някакъв определен критерий, за да не се получава схематично съдържание. За мен най-значително беше да намеря текстове, способни да създават личен поетичен свят, така както и да бъдат подсказващи за латиноамериканския читател.

Колко време подготвяхте антологията?

Около шест месеца. От май до ноември 2020 г. Поради ограниченията на пандемията, трябваше да чакаме до август 2021 г. Последната редакция и поправките ми отнеха един месец. Книгата излезе чак през декември, поради световната криза на хартията.

Доста смело издателско решение е антологията да излезе по време на пандемия. Как става възможно издаването на подобна книга – на поезия от една, ако го кажем чрез заглавието на антологията, „terra incognita“?

Издателят познава българската поезия от 2003 г. и оттогава очакваше възможност да издаде български поетеси. Издателството се намира в Сантяго де Чилe, но през 2017 г. отваря клон в Барселона. Тогава г-н Калабрезе решава, че е време да издаде антология с помощта на европейска програма. Планът му е да издава по 12 стихосбирки за една година, една месечно. За съжаление проектът не е одобрен.

А как се спряхте на заглавието „Terra incognita“?

Оригиналното заглавие беше „Свидетели на свечеряването“, според заглавието на една стихосбирка на Рада Александрова. Понеже думата „свидетел“ на испански няма женски род, заглавието не отговаряше на правилата на включващ език, издателят предпочете да го смени, за да си спести неприятности. Двамата с него решихме, че  „Terra incognita“ отговаря на моите думи в предговора, където подчертавам, че не само България като страна, а и нейната литература, са още terra incognita за Западна Европа.

Нека продължим разговора в тази посока, за Вашите впечатления от това как се възприема в момента българската литература в чужбина.

Според мен две-три имена на български автори, които сега са на мода в чужбина не могат да представят богатството и особеността на българската литература (говоря за испаноезичния свят). Високо оценяват усилията на българи, които превеждат на испански – с помощта на посредници – автори като Йордан Радичков, Георги Господинов или Алек Попов. И не само това, те са успели и да ги издадат в престижни издателства. Благодарение на тези преводачи, сега е възможно да се разпознаят няколко имена на съвременната българска литература в Испания и оттам до Латинска Америка. За съжаление, немалко пъти тези преводи се характеризират с неутралния си тон. За мен е непростимо, че понякога самият преводач на испански няма никаква представа от транскрипцията на българския език на испански, поради това четем Georgi Gospodinov вместо Gueorgui Gospodínov.

Какво имате предвид в предговора си към антологията под предпазливост на мъжете поети в поезията?

Когато прочетох за първи път стихотворението „Повест“ от Атанас Далчев веднага ми се искаше да прочета повече от неговото творчество. Същото стана и с „Пасторално“ на Константин Павлов. Когато чета съвременни български поети, намирам текстове безупречно написани, дори с много красив език. За съжаление при тях (говоря в общи линии, не съм чел всичко), досега не съм откривал един собствен глас. Не стига да пишеш с превъзходен език, а да имаме нещо да кажем. Когато чета български поетеси,  дори и най-слабото стихотворение, нещо ми говори. При някои български поети липсва тази свобода на търсене, може би защото от нас, мъжете, се изисква повече. Голям компромис.

Какво Ви прави впечатление в България при всяко ново Ваше идване в страната? Как се променя тя?

В моите спомени живее още старата София, тази, в която намерих един нов свят, далече от тогавашния див капитализъм в Мексико от 80-те години. В нея царуваше някакво безвремие. Дори написах едни кратък текст за в. „Софийски новини“, където казвах: „Тук времето не тече, то се разхожда“.

Сега София е като Монтерей, моя град: пълна с коли, големи сгради, холдинг. Както в Монтерей, в София пешеходецът е пречка. Извън София, в някои малки градове, откривам социализма като бактерия в хибернация, но без онзи задължителен ред. Младото поколение няма онази трогателна наивност, присъстваща у младите от онова време. Как съм се наслаждавал на тези приятели и колеги, които пътуваха чрез книгите! Нямаше тази отвратителна пошлост от настоящето. Това не е нито носталгия, нито думи на остарял човек. Това са спомени. Все пак, радвам се, че хората се борят. Уважавам и тези млади, които не емигрират и работят денонощно да правят от България една по-добра страна. Натъжават ме тези контрасти, които толкова добре познавам от моята родина. Съжалявам с колко много правописни грешки се пише на съвременния български, който е фонетичен! За щастие, поезията запазва духа на този прекрасен за мен език.

 

Разговора води: Яница Радева

Снимка: Стефан Рангелов

Оразмеряване на шрифта