Хората и животът на Балканите и Близкия изток XIV-XIX век. Регистри на населението, изображения, карти
Хората и животът на Балканите и Близкия изток XIV-XIX век. Регистри на населението, изображения, карти
1 август 2022 г.
120 години от рождението на талантливата българска оперетна актриса Мими Балканска
120 години от рождението на талантливата българска оперетна актриса Мими Балканска
8 август 2022 г.

130 години от откриването на първото търговско-промишлено изложение в Пловдив (1892-2022)

130 години от откриването на първото търговско-промишлено изложение в Пловдив (1892-2022)

„Отворено! Да, днес 15 август 1892 г. се отвори първото българско изложение. Днес тържествуваме успехите на нашия труд, осъществението на нашите надежди. Нашата твърда вяра, нашата непоколебима воля днес печелят триумф... Историята отбелязва славната дата на началото на нашата нова епоха на възкръсванието ни, на икономичното ни съвземане!“. Така започва уводната статия на брой 35 от специализираното издание „Нашето първо изложение“, излизало от декември 1891 до ноември 1892 г., което подробно запознава своите читатели с подготовката и провеждането на първото търговско-промишлено изложение в Пловдив.

Известно е, че идеята за устройване на български мострен панаир се заражда в началото на 90-те години на XIX в. Според някои източници тя принадлежи на Захари Стоянов и Иван Андонов, вдъхновени от Парижкото изложение през 1889 г. Още на следващата година, българският дипломатически представител във Виена Григор Начович прави предложение за организирането на земеделско-промишлено изложение в Русе и представя проектоправилник за него. Катализатор на начинанието стават репортажите на Сава Дацов за панаира в Прага от 1891 г. Същата година правителството на Стефан Стамболов взема решение за организиране на голямо търговско изложение. Вече като министър на финансите Григор Начович прави решителна стъпка в тази посока, като назначава управителна комисия по уреждане на местните земеделско-промишлени изложения в Пловдив и Русе. Целта е „да се представи състоянието на земеделието, промишлеността и учебно-художественото дело в България; да се поучат и насърчат местните производители за постигание на едно подобрение на производителността и да се помогне за развитието на търговията на страната.

Пловдивчани са обхванати от невиждано въодушевление. За главен архитект на мострения панаир е избран швейцарецът Хайнрих Майер, а придворният градинар Люсиен Шевалс, завършил парково изкуство в Париж, ръководи озеленяването. Така за няколко месеца старото турско гробище в източната част на Бунарджика се превръща в прекрасен парк с богато декорирани зелени площи, езера, фонтани и пещери, наречен по-късно „Цар-Симеоновата градина“, където са построени павилионите на участниците от цял свят в първото българско изложение.

Откриването на първия мострен панаир в Пловдив става на 15 август 1892 г. с голям военен парад в присъствието на княз Фердинанд, правителствени лица, дипломати и множество хора жители и гости на града домакин. Топовни салюти от Сахат тепе оповестяват началото на голямото събитие, а под звуците на националния химн, изпълнен от военен духов оркестър, министърът на финансите Григор Начович приветства присъстващите.

Представителни експозиции в изложението имат почти всички по-големи български градове, както и западни фирми от Австрия, Германия, Унгария, Чехия и др., общо 24 страни. В продължение на 72 дни панаирът и павилионите му са посетени от над 167 000 души от България и чужбина. За пръв път българите влизат в пряк досег с модерни изобретения и научно-технически постижения, измежду които вършачка, шевна машина „Сингер“, балон, електрическо осветление, телефон и др. Организира се първото колоездачно състезание и е уредена първата художествена изложба. След изложението в България масово навлизат представените нововъведения. Наред с чуждестранните гости българските производители представят своите успехи в областта на копринарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост и кожухарството, показани са етерични масла и българско вино. Изложението получава широк отзвук в българския и чуждестранния печат.

Въпреки големия успех на родолюбивото начинание, Пловдивското изложение от 1892 г. остава еднократно събитие за дълъг период. Едва през 20-те години на XX в. идеята за създаване на ежегоден панаир бавно си пробива път сред деловите и общински кръгове в града. Следващата по-сериозна стъпка в тази посока се прави през 1933 г., когато в новопостроената сграда на Промишленото училище е организирана Национална стопанска изложба с 424 изложители. Второто търговско-промишлено изложение се провежда през 1934 г., а две години по-късно поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен.

Фотогалерия

Оразмеряване на шрифта