Честит Национален празник!

Да бъдем сплотени и да носим в себе си българския дух!

Нека си припомним колко красива е нашата родина България със стихотворението на Иван Вазов - Отечество любезно, как хубаво си ти!

Отечество любезно, как хубаво си ти!

Отечество любезно, как хубаво си ти!

Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картини меняват се омайно!

При всеки поглед нови, по-нови красоти:

тук весели долини, там планини гиганти,

земята пълна с цвете, небето със брилянти...

Отечество любезно, как хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

Ти сбираш в едно всички блага и дарове:

хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,

на Изтокът светлика, на Югът аромата;

горите ти са пълни с хармония и хлад,

долините с трендафил, гърдите с благодат.

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

Отечество, не си ли достойно за любов?

Кой странник без въздишка може да те остави?

Кой има сила твоите картини да забрави?

Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров

в случай, че бог би искал Едемът да премести

и своя рай прекрасен при Емус да намести?

Отечество, не си ли достойно за любов?

…………………………………………………

Иван Вазов, 1882 г.

Снимката е на „Поля и гори“ – Нова сбирка стихотворения от Иван Вазов, 1882-1883 г., отпечатана в гр. Пловдив през 1884 г.