ХРИСТИНА МОРФОВА – ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ОПЕРНА ПРИМА ИЗДАДЕНА НА ГРАМОФОННА ПЛОЧА

Грамофонната плоча с изпълнения на Христина Морфова, съхранявана във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, е единственото звуково свидетелство за гласа на Морфова — глас, който стои в основата на българската вокална школа. Плочата е част от колекцията звукозаписи на „Музикален отдел“ към НБКМ, депозирана от звукозаписна компания „Балкантон“. Съхраняването на подобен документ в библиотеката показва разширяване на понятието за национална колекция – от книжовното наследство към включването и на аудиоархиви, които пазят културната история в нейното мултимедийно измерение.

Христина Морфова (1889 – 1936) е сред най-ярките фигури в българското музикално изкуство и първата българска оперна певица, чийто изпълнения са професионално записани на грамофонна плоча.

Родена е в Стара Загора и е най-малкото дете на многобройното семейство на Кина и Васил Морфови. Сестра на композитора Александър Морфов (1880 – 1934), който откривайки невероятният ѝ талант я насочва към музиката. Последователно живее в Търново и в София. Именно столицата се оказва решаваща за бъдещето ѝ - поставят се основите на пътя на Христина Морфова към европейските сцени и към изключителното ѝ място в българската музикална история.

В началото на 1924 г. Морфова е посетена от представител на реномираната фирма за грамофонни плочи „Колумбия“, който отправя предложение за запис на дванадесет нейни изпълнения. Преди да подпише договора, Морфова поставя свое условие – сред произведенията да бъде включена и българска народна песен, за да представи пред света част от родната си култура. По този начин Морфова се превръща в първата българска оперна прима, увековечила гласа си върху грамофонна плоча.

През 1977 г. „Балкантон“ прави презапис от грамофонната плоча на музикалния лейбъл „Колумбия“. Въпреки че самият носител е по-нов, обложката на плочата съдържа информация, че: „записите са правени през м. април, 1926 г.“, което позволява да се проследи кога са направени първоначалните изпълнения. Така грамофонната плоча на „Балкантон“ не само съхранява изключителните изпълнения на Морфова, но и предоставя ценни исторически сведения за времето и контекста, в който е звучал нейният глас.

Грамофонната плоча е голям формат – 30 см, 33 об/мин, двустранна и съдържа: Ария на Маргарита из операта „Фауст“ / Ш. Гуно. Ария на Лакме из операта „Лакме“ / Л. Делиб. Ария на Каролине из операта „Двете вдовици“; Дует на Марженка и Йенек из операта „Продадената невеста“ / Б. Сметана. Дует из Дяволска стена / Б. Сметана; с участието на Я. Вусер - тенор. Чучулигата / Б. Сметана. Приспивна; Девойка / В. Новак. Словашка песен / М. Шнайдер-Триавски. Птиче; Лястовицата / К. Коваржович; Залюляла Ганкя / обраб. Л. Прокопова.

Морфова, Христина Василева, 1889-1936. Рецитал на Христина Морфова - сопран [Звукозапис]. - [София] :Балкантон, 1977

Допълнителен аспект от значимостта на звукозаписа се свързва с решаващата роля на Христина Морфова в развитието на българския оперен театър. С поставянето на операта „Продадена невеста“ на българска сцена, Морфова се утвърждава като първата българка – оперен режисьор.

Този факт обогатява културната стойност на грамофонната плоча. Тя не е само звуков документ на изключителна певица, а свидетелство за личност, която активно променя облика на българската оперна традиция.

Звукозаписът допълва богатия образ на Христина Морфова, която не е само една от най-видните представителки на художественото пеене, но ѝ поддържа отношение към литературата и изобразителното изкуство. Близък нейн приятел е българският художник от чешки произход - Иван Мърквичка, който е учител на Елисавета Консулова-Вазова. Те двамата оставят едни от най-емблематичните портрети на Морфова. Сред тях е и портретът „Христина Морфова и Людмила Прокопова“ (1931) от Елисавета Консулова-Вазова, също съхраняван в „Музикален отдел” на Националната библиотека.

Грамофонната плоча с изпълнения на Христина Морфова представлява уникален документ от националната музикална история. Нейното съхранение в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ разкрива разширяващата се мисия на институцията: да бъде пазител на цялостното културно наследство, съчетавайки опазването не само на книжовното, но и на аудио-визуалното богатство на България.

Емилия Боянова