Зографският молитвеник
(НБКМ 1175)

Малкият по размер ръкопис, 165 х 105 мм, е една прекрасно изработена книга. Нейната картонена подвързия, облечена в орнаментирана кожа, е доста добре запазена. Върху кожата на левия (горен) капак е отпечатан със злато дълъг правоъгълен щемпел, представящ благославящия Христос в цял ръст, заобиколен с растителен орнамент. Същият вид щемпел, със същата орнаментална рамка, но без злато, е нанесен върху кожата на десния (долен) капак и носи изображението на Богородица с детето в цял ръст. Обрезът на книжното тяло е позлатен, а от вътрешната страна на капаците е залепена така наречената бронзова хартия, която през XIX в. е била използвана в редица ръкописи, за да им придаде разкош. 

Според бележката на л. 4б, оградена от разкошна многоцветна рамка от цветя и плодове, молитвеникът е бил поръчан от архимандрит Акакий за ученика му йеродякон Йосиф в Зографския манастир и завършен на 20 април 1788 г. Под калиграфски изписания текст на бележката Акакий собственоръчно е положил името си. На л. 58а бележка, предадена тук в съвременен превод, е оставил и писачът: „Написа се от монах Макарий с неговото усърдие през 1788 г.“ Макарий е изписал текстовете с красив почерк, имитиращ печатен шрифт.

Декоративната рамка е повторена, със съвсем леки промени в някои детайли, около изображението на св. Георги на л. 61б. Особен интерес предизвиква отпечатъкът от същия орнамент на л. 137а, който вероятно представя един от случаите, в които художниците са използвали копирки за пренасяне на образи и орнаменти. В ръкописа на Акакий копирката очевидно е използвана два пъти. Заглавната страница на молитвеника (л. 4а) е украсена с подобна богата рамка, а всеки дял започва с различни по форма и композиции заставки. Рамките с растителен орнамент имат най-близки съответствия в печатните издания на Киевско-Печорската лавра от XVIII век[1].

Орнаменталният репертоар, при това от същата ръка както в молитвеника, откриваме в рамката около образа на св. Георги в Зографския поменик от 1857 г. (Зогр. 274) и в заставката върху листа след образа на светеца в така наречения Епархиален поменик (Зогр. 230), започнат вероятно преди 1792 г. Поради значителната разлика в годините, листът с изображението на св. Георги в първия от двата ръкописа трябва да е бил взет от по-стар ръкопис. Не е известно дали писачът Макарий е бил едновременно и художник.   

Светецът е представен до пояс, младолик, с фино и детайлно предадени черти на лицето. Облечен е в украсена ризница и плащ, в лявата ръка държи копие пред гърдите си, а с дясната е хванал дръжката на меч. Както и в останалата украса на ръкописа, полагането на боите е на акварелен принцип. Иконографският тип, без конкретните физиономични особености, отговаря на чудотворната икона в Зографския манастир, известна като Аравийска (Арабска). Нея споменава св. Пимен Зографски в бележката-колофон към минея за ноември, преписан от него през 1618 г. (НБКМ 534).

На л. 29б, преди Молебния канон на Богородица, е отпечатана гравюра с образа на св. Богородица Троеручица с младенеца Иисус, в рамка от цветя. Под изображението има надпис, който обяснява, че това е чудотворната хилендарска икона и Богородица е изцелила Йоан Дамаскин. Според добре познатото житие на светеца, роденият в Дамаск Йоан, горещ защитник на иконопочитанието по време на иконоборството, бил на служба при халифа.   Византийският иконоборски император Лъв III го набедил, че крои заговор срещу господаря си. Халифът отрязал ръката на Йоан, но откликнал на молбата му и му я дал, след като била публично изложена. Светецът отправил молитви към Богородица, допрял отразяната ръка до тялото си и тя чудодейно зарастнала.

Както изяснява Иванка Гергова, хилендарската щампа, отпечатана в ръкописа, има още едно копие в Музея на Македония в Скопие[2], а тя самата е реплика на гравюра в руски зографски наръчник. Нейната поява е свързана с други, по-нови легенди, според които през XIII век в Скопие е била почитана днес не съществуваща неръкотворна чудотворна икона на Богородица Троеручица. Тя вероятно е била пренесена в Хилендар в края на XIV век, а през XVI век в Русия е записана легенда, според която на самопоявилата се икона е била изобразена Богородица, държаща детето с трета ръка. 

Подписът на архимандрит Акакий, който е бил и игумен на Зографския манастир, се открива в документи от 1785, 1795 и 1796 г. в манастирския архив[3]. През 1793 г. отново по негово нареждане е преписано Последование на изменяемите текстове в литургията, пазено в библиотеката на Зографския манастир (Зогр. 330).

Автор: Елисавета Мусакова

[1] Вж. Караджова, Д. Влиянието на руската и украинската печатна книга върху оформлението и украсата на българските ръкописи от втората половина на ХVIII и началото на ХIХ век. – Библиотекознание, библиография, книгознание 2, 1992, 140–148.

[2] Гергова, И. Скопската Богородица Троеручица. ‒ Balcanoslavica, 47, 2018, 77‒88.

[3] Павликянов, К. История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804 г. София, 2005,  119‒120.

Фотогалерия