С Радка Рубилина за поемата ѝ „Балчик“ и за Чешкия център в София

Моля, разкажете с какво Ви привлече България?

Дойдох в България заради работата си – от 2023 година, ръководя Чешкия център в София и се занимавам с културна дипломация. Преди това почти нищо не знаех за България, но още през първите месеци тук това се промени напълно. Започнах интензивно да уча български език, да чета българска литература и съвсем съзнателно реших, че няма да остана просто чужденка, която временно живее тук, а че ще се опитам истински да проникна във вашата културна среда и да започна да я усещам отвътре. Именно тук, в България, написах поетичната си книга „Балчик“, която излезе на чешки език през 2024-та. Тази година публикувах и нова стихосбирка, със загадъчното заглавие „И грешната душа на Ники срещна заек“ (A Nickyho hříšná duše potkala zajíce – https://www.kosmas.cz/knihy/568247/a-nickyho-hrisna-duse-potkala-zajice/?srsltid=AfmBOooGQ0b0bncMuTWg4lcTDt1QgGhvw_58bsj8C-MmHmRWmUKiac_t), вдъхновена от личните ми преживявания в България. Трябва да призная, че българските планини са абсолютен рай за човек като мен – зависим от движението, бягането и преходите. Неслучайно тук ми казват „планинската коза“. Много често именно по време на движение пиша стиховете си – движението им дава мелодия, а дишането – ритъм и вътрешна структура.

В поемата Ви „Балчик“ образът на жената присъства много силно. Доколко той е конкретен и индивидуализиран, и доколко има обобщаващ, алегоричен характер?

Поетичната книга „Балчик“ се роди още през първата година, в която започнах да опознавам България. Някъде бях прочела, че в един тогава напълно непознат за мен град – Балчик, е бил открит храм на богинята Кибела и нейна монументална статуя. Богинята седи на трон, а в краката ѝ стоят два лъва. Статуята е изключително красива, но едновременно с това действа и странно тревожно – богинята е седнала на трона си с отсечена глава. Именно това усещане се превърна в основата на цялата книга. Метафората за загубата, липсата и разрушението постепенно стана основният градивен елемент на стихосбирката. Този мотив свърза миналото – Кибела, а по-късно и кралица Мария, построила двореца в Балчик – с мен самата, с авторката от XXI век. 

Какво Ви даде митът? Възможност да разкажете лична история или да влезете в ролята на отдавна живели хора и изчезнали богове или нещо различно?

Митът ми даде преди всичко възможността да създам свят, в който времето е циклично – време, което се връща в първоначалната си точка и всичко се случва отново. Благодарение на мита можах да погледна към миналото и да го свържа с нашето настояще.
Само аз като автор знам кога в книгата говори древната богиня, кога кралица Мария и кога говори моето собствено поетическо „аз“. Читателят може само да предполага, да свързва, да отгатва дали дадено събитие, чувство или миг се случва някъде далеч между вековете или днес, в нечий хол. 

Как се възприе „Балчик“ във Вашата страна, когато излезе през 2024 г.

Самият Балчик като място – с морето, вятъра, вълните и особената си атмосфера, е почти непознат за чешката публика. Затова и в Чехия дискусиите около „Балчик“ се водеха преди всичко около темата за мита. В съвременната чешка поезия няма толкова много автори, които толкова целенасочено и последователно да работят с митологията и митологичните пластове на текста. Литературната критика в Чехия сякаш се раздели на две групи. Едната беше много ентусиазирана от начина, по който книгата преплита миналото и настоящето. Другата – предимно мъжка част от критиката, непрекъснато задаваше въпроса защо точно този мит ме привлича толкова силно.

Съвсем наскоро научихме, че Чешкият център в София ще бъде запазен. Когато тази информация се появи хората започнаха да се питат в същия състав ли остава Чешкият център. Запазването му дали в някаква степен ще се отрази на заложеното като събития през годината?

Оставаме и продължаваме да работим. И това стана възможно благодарение на изключителната подкрепа на българите – на всички, които с думи, подписи, писма застанаха зад нас. Изключително много ценя реакцията на толкова широка публика, на нашите партньори, сътрудници и приятели. Само петицията беше подписана от близо 3000 души.
За мен това е знак, че в България съществува жив интерес към културата, към традицията и към добрите отношения между културите и държавите. Тази подкрепа ми даде огромна енергия и увереност да продължим напред заедно с целия екип на Чешкия център.
Именно затова създадохме инициативата „Отворени среди“, чрез която искаме да благодарим на всички наши поддръжници. Всяка сряда отваряме пространството на Чешкия център за интересни събития – дискусии, прожекции, изложби, работилници и срещи с нашите български партньори и приятели.

Благодаря Ви за този разговор. Какво бихте искали да достигне до читателите чрез Вашата работа като културен посредник?

Благодарение на огромната подкрепа, която Чешкият център в София получи от българската публика и от много уважавани специалисти и интелектуалци, осъзнах колко важно е човек да не се предава, да не хленчи и да не се самосъжалява, а напротив – да търси дори онази възможност от един процент да промени ситуацията. Ние имаме една хубава чешка поговорка: „Защо да си сваляш панталоните, когато бродът е още далече?“. И мисля, че това важи не само за трудните ситуации, а и за начина, по който мислим за света.
Бих искала Чешкият център и занапред да носи свежи идеи, да представя новите тенденции в Европа и да предлага ценностна ориентация в този все по-хаотичен свят. Да дава кураж. И разбиране. И радост.

Разговора води: Яница Радева

Фотограф: Иван Хаджиев