Националните библиотеки – обединени в опазването на европейското културно наследство

40-то годишно общо събрание на CENL – Конференцията на европейските Национални библиотеки

В периода 14 - 16 юни 2026 г. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) взе участие в годишната среща на Конференцията на европейските национални библиотеки (CENL) в Люксембург. Темата “Да почетем и празнуваме бъдещето” бе във връзка с 40-годишнината от създаването на CENL и имаше за цел да сподели опита и добрите практики на Националните библиотеки в Европа.

Във форума взеха участие директори и делегации от 36 европейски държави. Библиотеките представиха своята история и професионален път в рамките на CENL, като откроиха значими проекти, текущи предизвикателства и инициативи с поглед към бъдещето.

Членството в CENL е обвързано с участието на съответната държава в Съвета на Европа, поради което откриването на форума беше под знака на сътрудничеството между двете институции. Основният доклад беше изнесен от директора по въпросите на демокрацията към Съвета на Европа, който представи темата „Пазители на културната памет: Ролята на Националните библиотеки в опазването на европейското културно наследство“. Той подчерта значението на Националните библиотеки като институции, които съхраняват културната памет и допринасят за укрепването на демократичните ценности, културното многообразие и обществения достъп до знание.

Сред основните акценти в програмата беше и презентацията на директора на Фондация „Europeana“ г-н Хари Вервайен – „Когато изкуственият интелект поставя Европа пред нови предизвикателства: Обединяване на усилията чрез пространството за данни за културното наследство“, посветена на възможностите за съвместна работа в областта на цифровото културно наследство и в условията на динамичното развитие на технологиите и изкуствения интелект.

Темата за сигурността на институциите, съхраняващи културното наследство, беше представена в доклада „Сътрудничеството като защита: Безопасност и сигурност за институциите, опазващи културното наследство“.

Участници от 9 Национални библиотеки – Естония, Испания, Нидерландия, Франция, Латвия, Хърватия, Чехия, Република Северна Македония и Унгария – представиха в сесията „Сътрудничеството като предпазен щит: Безопасност и сигурност за институциите, съхраняващи културно наследство“ своя опит, като откроиха значимостта на създаването на дигитални библиотеки със съвместни колекции; осигуряването на достъп до съдържание със защитено авторско право на библиотеки, които работят в мрежа; обучението на служители и сигурността на институционалните данни.

В рамките на сесията „Съхранение чрез сътрудничество: наследството и CENL за идните поколения – споделяне на опит от Националните библиотеки“ директорът на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” доц. д-р Калина Иванова говори по темата „Да празнуваме миналото, да защитаваме бъдещето“. Тя проследи пътя на Националната библиотека на България в рамките на CENL през годините и открои реализираните в периода 2022 – 2025 година три културни инициативи, осъществени благодарение на безвъзмездното финансиране от CENL с грант „Ерланд Колдинг Нилсен“. Резултатът е създаването на две изложби: „Богатство от цветове и традиции“, представяща традиционни национални носии, бродерии, украси и бижута от шест партньорски държави, и изложбата „Наследство и памет без граници“, която през 2025 г. показа разнообразието на включеното в Регистъра „Паметта на света“ на ЮНЕСКО документално културно наследство от три партньорски страни – България, Словакия и Сърбия. Акцент в представянето на НБКМ бе и осъщественото през 2024 г. трансгранично сътрудничество за опазване на европейското културно наследство и устойчиво развитие на библиотечните услуги между Националната и университетска библиотека в Загреб и НБКМ. Откроено бе и получаването на акредитация през 2026 г. за реализирането на трансгранични професионални мобилности по Програма „Еразъм+“.

Презентации от Армения, Грузия, Турция, Шотландия и онлайн включвания от Германия, Литва, Швейцария, Словения и Португалия представиха конкретни примери и предизвикателства, свързани с: преосмислянето на достъпа в Националните библиотеки по отношение на пространства, колекции и нива на грамотност; използването на различни текстови формати; основани на сътрудничество специфики при съхранението на културно наследство във федерална държава; платформите еКultura (Литва) и Outwith (Шотландия); използването на WorldCat и др. 

Културната програма на срещата в последния ден предостави възможност на гостите да се запознаят с историческото и културното наследство на Люксембург. Участниците изразиха специална благодарност към генералния директор на Националната библиотека на Люксембург и неговия екип за отличната организация, професионализма и гостоприемството, които допринесоха за успешното провеждане на форума.

Фотогалерия