Изложбата „Иван Милев като чайка“ на казанлъшката художествена галерия в Созопол и историята на списание „Чайка“: списанието на едно младо поколение

По случай Празниците на изкуствата „Аполония“ в Художествената галерия в Созопол бе представена изложбата „Иван Милев. Като чайка“ реализирана от екипът на Художествена галерия – Казанлък в партньорство с Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

В изложбата е включено списание „Чайка“, което е реставрирано и изложено в оригинал. Във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се съхраняват бр. 2 и бр. 3 от първата годишнина (1917 г.) на „Чайка : полумесечно списание“ – рядко българско литературно-художествено периодично издание, появило се в тревожните години на Първата световна война и свързано с литературните и художествените търсения на младото поколение.

На експозицията присъстваха директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ - доц. д-р Калина Иванова и директорът на художествената галерия в Казанлък д-р Пламен Петров, който е и куратор на изложбата. Той представи галерията, която за пръв път участва на толкова престижен форум и тази година отбелязва 125-годишнината от основаването на художествената ѝ сбирка.

Изложбата се фокусира върху военния период около 1917 – 1918 година, в който Иван Милев пише емоционално стихотворение, част от което са стиховете „…само чайки, пясък и проклятие…“. превръщайки го в мото на изложбата, споделя още д-р Петров.

„Историята на сп. „Чайка“ е кратка, но особено интересна. Списанието започва да излиза в Бургас, а още през първата си годишнина част от книжките му се появяват в София. Днес те са част от фонда на библиотеката“, каза доц. д-р Калина Иванова, директор на Националната библиотека. Тази промяна е показателна за динамичния културен живот в България през военните години – време, в което литературните и художествените идеи се движат между морския град и столицата, а младите автори търсят нови форми за своите творчески изяви.

Сред малките и на пръв поглед скромни периодични издания от началото на ХХ век „Чайка“ заема особено място. Тя принадлежи към онзи кръг литературни и художествени инициативи, чрез които едно ново поколение се стреми да намери свой език, свои теми и свое място в българската култура.

Особено място в историята на списанието заема Иван Милев (1897–1927). Днес той е познат преди всичко като един от ярките представители на българското модерно изкуство, но страниците на „Чайка“ ни срещат с един по-малко познат Иван Милев – младия автор, който пише и рисува.

В бр. 3 от 1917 г. е публикуван неговият разказ „Ела“ – ранно литературно свидетелство за творческите му търсения. Само няколко години по-късно Милев ще се утвърди като значимо име в българското изобразително изкуство. Затова тази малка книжка има значение, което надхвърля библиографската ѝ рядкост: тя съхранява ранен момент от формирането на една от най-интересните творчески личности на българския модернизъм.

Списанието е интересно и с връзката си с визуалния свят на Иван Милев. В ранното му творчество образът на птицата се появява като знак на свобода, движение, мечта и духовен стремеж. В този контекст самото заглавие „Чайка“ придобива допълнителна символна окраска и позволява да бъде разглеждано не само като име на периодично издание, но и като част от онази художествена атмосфера, в която се формира младият творец.

Особено значение има фактът, че в списанието се открива и ранна отпечатана корица, свързана с Иван Милев. Така екземплярът придобива двойна документална стойност – литературна и художествена, представяйки автора едновременно като млад писател и като художник.

От гледна точка на историята на българската литература и изкуство „Чайка“ е ценен документ за културната среда, в която през 1917 г. се формира творческата личност на Иван Милев. Изданието е свидетелство за един кратък, но важен етап от неговото развитие – време, когато литературният текст и визуалният образ все още съжителстват в търсенията на младия автор.

Именно в това се състои и особената стойност на запазените броеве. Те не са просто редки екземпляри от българската периодика. Те са малки документи на едно поколение, което израства в години на война и обществена несигурност, но същевременно търси нови художествени изрази и нова културна чувствителност.

Така една малка книжка от 1917 г. се оказва своеобразна пресечна точка – между литературата и изобразителното изкуство, между Бургас и София, между военните години и зараждащия се български модернизъм, между младия автор и бъдещия голям художник Иван Милев.

И може би именно затова „Чайка“ продължава да бъде интересна и днес – защото ни позволява да видим не утвърдения художник от учебниците по история на изкуството, а младия Иван Милев в самото начало на неговия творчески път.

Фотогалерия