Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ участва в годишната Международна конференция „Опазване на наследството за едно устойчиво бъдеще“ в Ереван, Армения

Тридневният форум бе посветен на 360-та годишнина на първата печатна арменска библия на Воскан Ереванци

Над 100 бяха участниците на живо и онлайн в Международната конференция „Опазване на наследството за едно устойчиво бъдеще“, организирана от Националната библиотека на Армения. На форума присъстваха двадесет национални библиотеки  от Европа, Азия и Северна Америка, повечето представени от своите директори, както и участници от арменската диаспора от различни краища на света, много арменски музеи и университети.

Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“(НБКМ) доц. д-р Калина Иванова, беше сред докладчиците още в първия ден на конференцията. Тя направи презентация , озаглавена „От книжовното наследство към дигиталното: опазване, достъп и популяризиране на специалните колекции на Националната библиотека на България.“ Аудиторията бе заинтригувана от колекциите  на НБКМ, от тяхното опазване и напредъка в дигитализацията на книжовната памет на България. Общата статистика от началото на процесите на дигитализация в НБКМ до днес показва положителната тенденция за значително увеличаване броя на цифровизираните документи в дигиталния център. Въпреки това, предвид огромния обем от близо 9 милиона документа и предстоят още много години упорита и отговорна работа и около 3 000 0000 документа, обекти на културното наследство, които да бъдат дигитализирани.  

„Необходимо е разширяване на капацитета на съществуващия дигитален център в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, което ще осигури необходимата материална база за осъществяване на паралелната дигитализация на повече и различни видове документи. Така стойността на съществуващата дигитална библиотека значително ще се увеличи и ще я превърне в уникален ресурс за популяризиране на българското книжовно наследство в общоевропейския контекст.“, подчерта доц. д-р Калина Иванова  в изказването си в Ереван. В доклада си тя посочи още, че  най-ранният точно датиран паметник от ръкописните колекции в Националната библиотека на България е Арменското четириевангелие от 966 г. Книгата е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека през 1892 г. Ръкописът, изписан на 267 листа дебел пергамент, е един от петте най-известни и най-ценни древни ръкописи на арменската книжнина. Основната част от паметника е изписана през 966 г. от арменския книжовник Киракос, оставил името си в специална бележка (колофон).

В духа на конференцията и на дългогодишното сътрудничество между националните библиотеки на България и Армения доц. д-р Калина Иванова връчи на своята колега  Анна Чулян дигитално копие на Арменското четириевангелие от 966 г. Подаръкът бе високо оценен от библиотечната общност, от присъстващите представители на арменската диаспора от цял свят и приет с благодарност от Националната библиотека на Армения.

Във втория ден на конференцията в Ереван НБКМ имаше още един доклад „Книгите като мостове: Насърчаване на културната дипломация чрез литературни и образователни кътове в Националната библиотека на България“. Мария Стефанова представи подробности по тази инициатива за откриване на кътове, която датира от 2021 година. С днешна дата кътовете са 46 от петте континента. Следващата цел на НБКМ е да открие свой литературен и образователен кът в българската база в Антарктида. Участниците с любопитство гледаха снимките на разноликите кътове от цял свят и се запознаха от екрана с паметника на кирилицата в Антарктида.

На фона на останалите доклади, двата български представиха потенциала и размаха на Националната библиотека на България по отношение на дигитализацията, богатия културен календар на институцията и културната дипломация в действие, като така промотира националното книжовно богатство.

Фотогалерия