Картографски и графични издания

Обем и съдържание

При обособяването си през 1948 г. фондът й наброява едва 1500 библиотечни единици. Сбирката от картографски издания нараства непрестанно, особено след приемането на Закона за задължителен безплатен депозит след 1944 г.

Към 2021 г. тя е най-добре комплектуваната такава колекция  в страната, съдържаща 10 810 атласи, карти и глобуси. Към днешна дата Библиотеката притежава цялата съвременна българска картографска продукция, както и  много чуждестранни издания.

Колекцията от картографски издания представлява богат източник за изучавне на история, география и етнография на страната ни, Балканския полуостров, Европа и другите континенти. Най-старите издания в колекцията  датират от XVI век. 

Първата най-стара известна до сега географска карта на България, съставена от българин  на български език, е издадена в 4 листа през 1843 г. в Страсбург. Тя е изработена от Александър Хаджирусет  - „Карта на сегашна Болгария, Тракия, Македония и на прилежащите земли”.

От българските карти, издадени преди Освобождението на България, се съхраняват и картите на Димитър Ангелидев /1862 г./, Христо Г. Данов /1863 г./, Васил Д. Стоянов /1863 г./. Интерес за читателите представляват и картите, издадени непосредствено след Освобождението на България – на А. Кривошиев /1892 г./, Я.С. Ковачев /1890 г./, И. Данков /1906 г./ и др.

Особен интерес представлява първата стенна релефна карта на България и части от съседните й държави, изработена от подполковник Климент Бояджиев през 1928 г. Картата с размери 188/127.5 см. представлява гипсова отливка, а контурът на основните пътища и реките е нанесен с цветни конци.

Наред с българските издания в колекцията могат да се открият репродукции и оригинални карти на световно известните картографи, като:

·        Петер Апиан - Atlas Astronomicum Caesareum;

·        Ейбрахам Ортелиус, чието произведение Theatrum Orbis Terrarum, се счита за първия истински модерен  атлас;

·        "Карта на Черно море" от 1590 г. ;  

·        Себастиян Мюнстер - Cosmographia от 1544 г.,

·        Герхарт Меркатор  и др.

От картите, публикувани през XIX в., заслужава внимание картата на френския офицер от Наполеоновия корпус Лапи, издадена през 1822 г., въз основа на която е изработена първата българска карта от Александър Хаджирусет.

Интерес представлява и картата на Феликс Каниц, която е послужила при определяне границите на България на Берлинския конгрес през 1878 г. В тази колекция се съхранява и така наречената “Триверстова карта”, изработена от руските войски по време на Освободителната Руско-Турска война 1877-1878 г.

Любопитно за читателите е и умаленото факсимилно издание от 1974 г. на Атласът на Великия курфюрст - Atlas des Grossen Kurfürsten. Оригиналът е отпечатан в Холандия, вероятно през 1663 г. като размерите му са внушителни - 115х175 см. и тегло от 125 кг. Съдържа 35 голямоформатни  и 18 малкоформатни морски карти, като голяма част от тях са ръчно гравирани и оцветени, богато декорирани с барокови елементи и подробни текстови обяснения.

Картографската колекция е разкрита и в печатан обзор:

Белчева-Попсавова, Дора. Обзор на картографска сбирка, съхранявана в Народната библиотека “Кирил и Методий”. С приложен списък на по-важните карти и атласи.-И з в. НБКМ, 5/16/, 1965, с. 167-269.

Каталози

За картографските издания съществуват следните каталози:

• Азбучен каталог, който включва библиографските описания с имената на всички лица, взели участие в съставянето и издаването на  изданията.
• Териториално-систематичен каталог, в който библиографските описания са подредени по името на територията, изобразена на картографското издание.

Достъп

Ползването на картографските издания се извършва в читалня № 8.

Работното време на читалнята може да видите ТУК.

Част от картографските издания в колекцията са достъпни и през сайта на Националната библиотека ТУК.