Най-старата книга във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е от 1477 г. Това е латински инкунабул, който се съхранява в колекцията „Чуждоезични старопечатни, редки и ценни издания“. Става дума за първото издание на латинския превод на съчинението на Теофилакт Охридски – „Тълкования на Посланията на апостол Павел“. Книгата е изключително ценно притежание не само защото е документ на ранното книгопечатане в Европа (Рим), а и защото е част от духовното наследство на изтъкнатия византийски теолог Теофилакт Охридски. Като един от най-значимите православни богослови на своето време той оставя коментари на Евангелията и на други новозаветни текстове. Някои от неговите произведения се нареждат сред най-важните източници за изучаването на историята на Византийската империя и на българския народ през Х–ХІ в. За ценността на изданието допълнително допринася и фактът, че Теофилакт Охридски, наричан също така и Български, е свързан с нашата църковна и културна история. Той е Охридски архиепископ (1084-1107 ) и автор на Пространното житие на св. Климент Охридски, което е основен извор за живота и книжовната дейност на един от най-близките ученици на светите братя Кирил и Методий.
Богословското съдържание на това издание предопределя в голяма степен по-семплата декоративна украса, но ръчно оцветените инициали, вписани в квадратни рамки, привличат вниманието. Още повече, че при част от буквите се наблюдава и полагане на злато. Екземплярът, който притежава Националната библиотека, се отличава с изключително добро физическо състояние.
