Въображаеми географии: Пътуването към Новия свят в гравюрите на Ибрахим Мютеферика от „История на Западните Индии“ (1730)
6 юли 2026 г.
Тракийският университет в Одрин и Националната библиотека подписаха Меморандум за сътрудничество
16 юли 2026 г.„Белфа“ – Песента на българската светлина
Нотното издание, посветено на фабрика „БЕЛФА“ – Българска електрическа лампова фабрика от Сливен, е любопитно свидетелство за рекламната култура и индустриалния подем в България през 30-те години на XX век. Съхранено в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, то съчетава музика, графично оформление и рекламно послание, превръщайки представянето на един продукт в част от културния живот на своето време.
Първият поглед към корицата разкрива основната идея на изданието – електрическата крушка като символ на светлината, модерността и техническия прогрес. Стилизираният образ на лампата, обграден от разпръснати лъчи, и характерното синьо-бяло оформление създават внушение за сила, надеждност и устрем към бъдещето. Името „БЕЛФА“ и обозначението „Сливен“ ясно подчертават връзката между продукта и българското производство.
Изданието съчетава не само въздействаща визуална символика, но и музика, чрез която рекламното послание достига до по-широка публика. Вътрешните страници представят песента „БЕЛФА“ в популярния за 30-те години на XX век жанр Slow-Fox – бавен и елегантен танц, произлязъл от фокстрота, който се превръща в един от символите на модерната градска култура през междувоенния период. С характерния си плавен ритъм и салонно звучене този жанр е широко разпространен в Европа и Америка и често присъства в репертоара на оркестри, танцови салони и радиопредавания. По този начин рекламното послание на фабриката се свързва с представите за съвременност, елегантност и нов начин на живот.
Произведението е с текст и музика на Душко Георгиев, аранжиментът за пиано е дело на Борислав Иванов. Чрез популярната музикална форма рекламата достига до публиката по съвсем различен път – не само като информация за продукт, а като мелодия, която може да бъде изпълнявана и споделяна в домовете. Именно това съчетание между изкуство и търговска идея превръща изданието в необичаен пример за рекламната култура на своето време.
Тази връзка между музиката и представянето на продукта се допълва и от последната страница на изданието, която разкрива неговия търговски характер.
Тук са посочени фабрика „БЕЛФА“ – Фабрика за електрически лампи А. Д. - Сливен, както и главният представител за България - Йосиф Меркадов с адрес на ул. „Московска“ № 5 в София. Така изданието се превръща в ценен документ не само за историята на музиката, но и за развитието на българската индустрия, реклама и предприемаческа култура.
Днес фабрика „БЕЛФА“ не съществува в първоначалния си вид, а имената на композиторите, търговците и индустриалците, свързани с нейната история, постепенно са избледнели в обществената памет. Запазеното нотно издание обаче продължава да съхранява спомена за тяхното дело и за една епоха, в която българското производство търси свои символи, а музиката се превръща в средство за изграждане на модерен образ на една марка. Благодарение на библиотеката този документ достига до нас не просто като печатно свидетелство, а като част от културната памет – носител на идеи, звуци и ценности от своето време.
Емилия Боянова
