Д-р Петър Берон
Д-Р ПЕТЪР БЕРОН ЕВРОПЕЙСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИЧНОСТ
30 октомври 2020 г.
140 години от рождението на Йордан Йовков
12 ноември 2020 г.

“ELEPHANTOGRAPHIA CURIOSA” ИЛИ ВСИЧКО ЗА СЛОНА ОТ МИТОЛОГИЯТА ДО НАУКАТА

"ELEPHANTOGRAPHIA CURIOSA" ИЛИ ВСИЧКО ЗА СЛОНА ОТ МИТОЛОГИЯТА ДО НАУКАТА

През 1695 г. в Европа (херцогство Саксония-Гота-Алтенбург) са открити фосили на европейски горски слон. Първоначално учените определят животното като еднорог, но след противоречиви дискусии достигат до първото подробно научно описание на този предшественик на днешния най-голям сухоземен бозайник. Силно впечатлен от находката, немският лекар и изследовател Георг Кристоф Петри фон Хартенфелс (Georg Christoph Petri fon Hartenfels, 1633-1718) съставя своята книга “Elephantographia curiosa”, която се превръща в първата цялостна монография за слона в природата и в човешкия живот.

Като професор и бивш ректор на университета в Ерфурт, доктор Хартенфелс се ползва с отлична репутация на политик и изследовател в областта на медицината и естествената история. Той събира всички данни и факти за слона, които са известни до началото на XVIII век. В изданието му са описани физиката и физиологията на слона, местообитанията му в различните точки от земното кълбо, както и неговото място и функции в религията, културната история, военното дело, строителството и пр.

“Elephantographia curiosa” (“Занимателна слонология”) е отпечатана в Ерфурт за първи път през 1715 г. Книгата е издадена повторно през 1723 г. Интересът на читателите към труда на Хартенфелс е подсилен чувствително от богатия изобразителен материал, включен в нейния състав. Книгата започва с впечатляващ фронтиспис, състоящ се от 6 медалиона с различни сцени от живота на слона и неговия хабитат. Текстът е илюстриран с 28 гравюри на мед, които онагледяват съдържанието. Художник е Тобиас Якоб Хилдебранд (Tobias Jacob Hildebrandt d. J. – 1651-1719), представител на известна артистична фамилия от Ерфурт. Майстор на гравюрите е Яков Петрус (Jacob Petrus), който умело прехвърля изображенията върху медните плочи. И двете издания са дело на издатели и печатари от университета в Ерфурт.

Цикълът от гравюри представя начините за улавяне и опитомяване на слоновете, а също и тяхната роля в търговията, войната, спорта и развлеченията. Особено впечатление прави сцената, която илюстрира култа към индийския бог Ганеша, изобразен със слонска глава, атлетично човешко тяло и крака на елен. В индийската митология той е възприеман като  въплъщение на силата, мъдростта, обучението, късмета и благополучието, но в книгата на Хартенфелс художникът акцентира върху малко по-различна символика. В иконографията на Ганеша не се срещат изображения с еленски крака, но в библейския текст те се свързват с необикновена сила и смелост, въздадени от Бог в определени критични ситуации. Обичайната загръгленост в коремната област, с която се изобразява източното божество, символизира изобилие. Художникът на илюстрациите я замества със съвършена атлетика, вероятно воден от идеята отново да подчертае силата и смелостта като отличителни черти на Ганеша.

Първата част на книгата е посветена на фосилите на слонове, анатомията на слона, неговият живот и навици и разликите между африканския и индийския представител на вида. Голяма част от текста описва хобота и бивните на слоновете, които дават основание за твърдението, че и сред тези бозайници има десняци и левичари. Хартенфелс дава информация за най-дългите бивни регистрирани в историята до наши дни. По негови свидетелства трофеят, който бил притежание на венециански търговец, е с дължина 14 фута, а обичайната дължина на слонските бивни е между 5 и 8 фута.

Втората част е посветена на слонския нрав, морални ценности и поведение. Бозайниците проявяват редица човешки чувства като симпатия, благодарност, интелигентност, смелост и др., но също така и склонност към убийство. Поради тази причина специално обучени представители на вида са били ползвани като палачи при изпълнение на смъртни наказания.

Третата част показва мястото и ролята на слоновете във военните действия, лова, строителството, религията, земеделието и пр. Интерес представлява гравюрата, която е свързана с древен текст от францискански писател. На нея са изобразени слон и дракон в предсмъртна схватка. Според средновековния учен схоластик от XIII век Бартоломеус Англикус драконът се опитва да утоли жаждата си с кръвта на слона като я изсмуква през едното му ухо[1]. Причината за това според него се корени във факта, че кръвта на слона е най-студената в света и драконът я търси, за да се разхлади и да потуши огъня, който гори в гърдите му. Накрая и двете създания падат мъртви. Илюстрациите, които показват подобни на малка кула съоръжения върху гърба на слоновете, са свидетелство за практика във военните действия описана още от античните хронисти. Войските, в чиито състав участват тези бойни животни, се обозначават с термина елефантерия.

 В колекцията от редки латински книги на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” се съхранява екземпляр от второто издание на книгата със следните изходни данни: Elephantographia curiosa: editio altera auctior et emendatior, cum multis figuris aeneis, cui accessit ejusdem auctoris Oratio panegyrica de elephantis, publice in actu doctorali Erfordiae habita; nec non Justi Lipsii epistola de eodem argumento erudite conscripta: in fine adjectus est index rerum notabilium locupletissimus. Lipsiæ & Erfordiæ: Typis & impensis Joh. Mich. Funckii, 1723.


[1] Anglicus, Bartholomaeus. De proprietatibus rerum. [Ръкопис от последната четвърт на XIII в.]. Вж: Konieczny, Peter.The “Everlasting Fighting” between Elephants and Dragons. – URL:   https://www.karwansaraypublishers.com/mwblog/the-everlasting-fighting-between-elephants-and-dragons/  

Оразмеряване на шрифта