1-31 юли Зала „История на книгата“ Поредица „Книжовен калейдоскоп“ „120 години от рождението на талантливата българска оперетна актриса Мими Балканска“
„120 години от рождението на талантливата българска оперетна актриса Мими Балканска“
4 юли 2022 г.
Официална среща на директора на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова с Н. Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Иран в България
Официална среща на директора на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова с Н. Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Иран в България
6 юли 2022 г.

„Перли в короната“: „Книга систима или состояние мухаммеданския религии…“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Истории, разказани в белите полета

Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето

Николо Макиавели

Да, и този път ще става дума за перли и за корони. Една книга, която среща двама родственици от благороднически фамилии. Няколкостотин страници, разкриващи детайли за мохамеданската религия и състоянието на Османската империя, но и запазили вписване от ръката на един неосъществен владетел на влашкия престол. Едно свидетелство за връзката между изтъкнатия учен и държавник Дмитрий Кантемир и Раду Кантакузино - потомствен аристократ, висш военнослужещ, но и ловък фалшификатор, и  романтичен авантюрист от XVIII век.

В колекцията от редки руски книги към отдел "Ръкописи и старопечатни книги" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се съхранява екземпляр от ценно печатно издание от епохата на император Петър I Велики със следните изходни данни:

Кантемир, Дмитрий. Книга систима или Состояние мухаммеданския религии. / Напечатася повелением его величества Петра Великаго императора и самодержца всероссиискаго; [прев. от лат.. И.И. Ильинский]: [Т. 1 и единствен]. [СПб.]: В типографии царствующаго Санктъ- питербурха, 22 дек. 1722. - [2], 5, 12, 8, 379, [2] с.; 29,5х20 см. - тираж 1050 екз.

Авторът на това историческо съчинение е княз Дмитрий Кантемир - син на молдавския княз Константин, изтъкнат учен и просветител, съратник на Петър I и влиятелна фигура в европейската история през XVIII век. Оригиналният текст е написан през 1719 г. на латински език по поръка на руския император, а по-късно е преведен на руски от И. Илински и Дмитрий Грозин. Изданието е подготвено, за да бъде изпратено на участниците в Каспийската (Персийска) кампания, лично организирана и предвождана от Петър I. Този труд нарежда Кантемир до най-изтъкнатите ислямоведи в света.

Каква е личната история на Дмитрий Кантемир? По традиция молдавският княз веднага след интронизирането му изпраща свой син или близък родственик като заложник в Османската империя. Този акт гарантира верноподаничеството на новия владетел спрямо Високата порта. Младежите се ползват с всички почести, които знатното им потекло предполага и им се дава възможност да получат най-доброто образование според техните интереси. Княз Константин изпраща първо големия си син Антиох, но по-късно го заменя с Дмитрий. Момчето е само на 12 години, когато пред очите му се открива един пъстър нов свят, богат на екзотични и непознати неща и провокиращ неговата любознателност и изследователски интереси. В Гръко-латинската академия в Константинопол Дмитрий получава солидно образование. Изучава 9 езика, сред които персийски, арабски, френски и руски. Увлечен е от науки като география, философия, математика. Завладян е от архитектурата и музиката. За кратко време младежът се превръща в надежден кадър за високи длъжности в Империята. През 1693 г. Дмитрий е изпратен обратно в Молдова. През 1699 г. се жени за Касандра Кантакузина - братовчедка на последния влашки воевода Стефан. През 1710 г. вече е избран за молдовски княз.През следващата година Кантемир вече е част от близкото доверено обкръжение на Петър I, за което се отплаща с лоялност и верноподаничество. Дмитрий завършва земния си път през 1723 година.

"Книга систима" е многообхватно историческо, философско, теософско и етнографско съчинение. В основата му са залегнали многобройни източници, признати като авторитетни и от османските учени и изследователи. Сведенията, които авторът дава в книгата, се отнасят до по-голямата част от ислямския свят до това време. Кантемир е не само летописец, но и изследовател и анализатор на наличния огромен по обем фактологичен материал, който лежи в основата на съчинението. Подробно са описани мюсюлманските нрави, обичаи, религиозни практики и начин на живот, но книгата следва линията на категорично отрицание на исляма. За целта авторът е впрегнал философските си познания и риторичната си ловкост. Установено е, че на места дори си служи с откровени измислици, за да подсили въздействието на текста1. В книгата е поместена алегорична гравюра на цяла страница. Тя изобразява три кралици (континентите Европа, Азия и Африка), заобиколили дърво, което вместо от клони, листа и корени е изградено от змии. Дървото "израства" от гърдите на легнал човек и символизира мохамеданската религия.

Съчинението на Кантемир изиграва своята роля за укрепването на мотивацията у руските войски при военните набези на Петър I в Персия. Интересно е да се отбележи, че то оказва влияние и върху един от първите български възрожденци - Софроний Врачански, който го ползва като основа за своята "Книга за трите религии"2, написана около 1805 г. в Букурещ3.

В полето под текста на с. 1-2  на екземпляра, съхраняван в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", с мастило е изписан текст с латиница, който гласи следното: "Ex libris  Rodulfi Cantacuzenj Basarabba  Pr[inci]pi Vallachia". Предпоследната дума е със съкращение (титла), което затруднява категоричното разчитане, но ако приемем посочения по-горе вариант, текстът гласи следното: "От книгите на Родолфо Кантакузино Басараб, принц на Влахия".

Кой е Родолфо? При поглед върху родословието на влашките владетели от епохата става ясно, че това е Раду (Родион, Родолфо) Кантакузино - наследник на влашкия престол. Раду е роден през 1699 г. и е първи син на последния реален владетел на Влашкото княжество - Стефан Кантакузин, преди властта да премине в ръцете на фанариотите. През 1716 г. влашкият владетелски двор е застигнат от нелека съдба. Две години след възкачването му на престола Стефан предизвиква гнева на султан Ахмед III и е отведен под стража в Константинопол заедно с баща си Константин. След няколкомесечно заточение там те са осъдени за измяна и екзекутирани. Съпругата на Стефан - Пауна Гречану, заминава със своя съпруг за столицата на Османската империя заедно с техните синове Раду и Константин. В суматохата покрай процеса срещу влашките владетели османските власти изпускат от внимание техните наследници. Пауна не губи самообладание. Надарена с бърз и комбинативен ум, майката на Раду взима важно решение. С помощта на холандския посланик в Константинопол семейството се укрива зад стените на посолството, а по-късно с подправени паспорти предприема дълго и изнурително пътуване към Европа. В австрийската столица вдовицата на влашкия владетел намира топло и сърдечно посрещане. Двамата й синове - Раду и Константин, получават възможност да продължат своето образование. Според исторически свидетелства, достигнали до днес, наследниците на Стефан били "твърде горди, за да ходят пеш" и водели разточителен живот, който скоро въвлякъл семейството в непосилни задължения4. След безуспешни опити да възстанови наследническите права върху влашкия престол на синовете си, в началото на 1718 г. Пауна започва преписка с висши сановници в руския императорски двор с молба за закрила и съдействие, която продължава две години. За благоприятната развръзка и за благосклонността на императора допринася немалко застъпничеството на нейния родственик Дмитрий Кантемир, тогава вече доверен съветник на императора. Дмитрий е чичо на Раду и Константин и през 1720 г. семейството се радва на неговото гостоприемство в дома му в Санкт Петербург. Още през първата половина на 1721 г. момчетата са зачислени в Преображенския полк на императора, а през следващата 1722 г. взимат активно участие в Персийската кампания. За съжаление, през следващите три години напускат този свят височайшите им застъпници Дмитрий Кантемир, Тома Кантакузин и самият император Петър I. По-малкият син Константин остава на военна служба в империята, а Пауна и Раду заминават за империята на Хабсбургите. От този период се засилва страстта на престолонаследника на Влахия да върне своите богатства и привилегии, които му се полагат по право. За целта той не жали време и усилия. Прибягва дори до ловки интриги и инсинуации, в които въвлича и родния си брат. Основавайки се на недоказуема родствена връзка с византийската династия Кантакузини, любопитна и дръзка проява на авантюристичния му дух е поредица от фалшиви грамоти, издадени от него в периода 1735-1744 г. Това са свидетелства за благороднически произход на приносителя им, които Раду създава и продава на богати представители на европейските общества5. За неговите "клиенти" тези грамоти отварят заключени врати и допускат до пространствата на затворени кръгове. Те са изработени с изключителна прецизност и усет към детайла и носят всички необходими реквизити на действителните отличия.

Раду се жени за  Елизабет д`Естивал. По време на брака си с нея има 4 дъщери: Леополдина, Цецилия, Мария, Елизабета и син Георги, впоследствие капитан в австрийската армия. Семейството живее в Ерфурт, Париж, Венеция, Дрезден, Лайпциг, Рим, а накрая се установява в Полша. Раду умира през 1761 г. в Каменец-Подолски [дн. Украйна].

От днешна гледна точка поради отдалечеността във времето животът на влашкия наследник крие някакво очарование и в известна степен предизвиква положителни оценки за неговата находчивост и приспособимост.  Като същински почитател и последовател на Макиавели,  Раду преминава през отредените му житейски изпитания и драматични обстоятелства  без да робува на норми и шаблони, готов на всичко, което би могло да възстанови владетелските му права и да доведе до постигането на предварително обмислени цели.

Да се върнем към "Книга систима" и да проследим връзката между чичото и племенника, осъществена преди 300 години. Екземплярът от книгата, който е бил без съмнение притежание на Раду по време на пребиваването му в Санкт Петербург, най-вероятно му е бил подарен от Дмитрий Кантемир непосредствено след излизането му от печат. В полето на  страница от предговора на автора има маргинална бележка с черно мастило "зри" [виж], която цели да обърне вниманието върху маркирания участък от текста. Той гласи следното: "както неукият селянин земеделец е много полезен за републиката,  така князът с благородно потекло, прекарващ живота си в леност, окапва сломен и безполезен" [прев. БМ] . Дали чичото е отправил конкретно послание към племенника си по време на Персийската кампания, или бележката е нанесена по-късно от някой от притежателите на книгата, ние не знаем. Все пак, много логично звучи Кантемир да е дал бащински съвет на високомерното и своенравно момче как да премине през живота си с цел и достойнство. Друг е въпросът как са разтълкувани неговите послания.

Към настоящия момент не са налице исторически данни дали Раду е взел книгата със себе си при отпътуването си за Виена. По страниците й няма други вписвания, което позволява да предположим, че тя не е сменяла много притежатели. Екземплярът е в добро състояние, без липсващи листове. Подвързията е изработена от дъски, обвити в тъмна орнаментирана кожа. Има запазени 2 закопчалки. На места се наблюдават леки прокъсвания и зацапвания на книжното тяло от употребата през вековете. Липсва част от последния лист със съдържанието на книгата. Личат и следи от прояждания от насекоми, но без загуба на текст. На заглавната страница има малък правоъгълен печат на Народната библиотека в София с инвентарен номер 687 от 1914 година, но е възможно книгата да е попаднала във фондовете и по-рано. Няма сведения кой я е предоставил в българското книгохранилище. Към настоящия момент екземпляри от изданието излизат на аукцион със стартова цена, която може да надхвърли 10 000 лева6. Високата им библиофилска стойност се дължи на факта, че те принадлежат към т. нар. "книги от Петровата епоха". Въпреки относително високия тираж, много малка част от тях са запазени до наши дни. Противниците на император Петър I унищожават почти цялото книжовно наследство, останало от времето на неговото управление, след смъртта му през 1725 година. Книгата е отпечатана с първия славянски граждански шрифт - т. нар. "гражданка", поръчан от императора на холандски майстори и изработен през 1708 г., за да доближи облика на руската книга до западноевропейската, а също и да разшири достъпа до образование и наука. Екземпляри от книгата се съхраняват в библиотеки в САЩ, Великобритания, Русия и др. Няма сведения за наличието й в други библиотеки в нашата страна.

Quae nocent docent - "Което наранява, поучава", е  девизът на Кантакузини, увековечен в някои от запазените до днес техни хералдически изображения. И в него е вплетена реалността на бурни съдби, героични подвизи, трагедия и човешко достойнство, белязали живота на наследниците на рода през XVIII и XIX век7.


1 Смирнов, Н. А. Очерки изучения ислама в СССР. Москва: Изд. АН СССР, 1954, с. 27.

2 Съчинението е запазено в ръкопис, който се съхранява в Публичната библиотека „Салтиков-Шчедрин“ в Санкт Петербург

3 По-подробно за влиянието на "Книга систима" върху Софроний вж: Тодорова, Олга. "Сексуализацията" на една религия. - В: Либерален преглед (онлайн ресурс) , 20 Февруари 2013 . - URL: http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/science/1957-2013-03-29-10-17-30 (прегледан на 03.02.2022 г.)

4 Цвиркун, Виктор. Анна Кантакузино-Шереметева. Неизвестные страницы биографии. В: Tyragetia 69 , s.n., vol. XV [XXX], №. 2, 2021, 69-74 - URL: https://ibn.idsi.md/sites/default/files/imag_file/69-74_24.pdf (прегледан на 13.04.2022 г.)

5 Olar, Ovidiu. Un aventurier al luminilor. Prinţul Radu Cantacuzino (1699-1761) şi ordinul Constantinian al Sfȃntukui Gheorge. - B: Istoria: utopie, amintire şi proiect de viitor. Studii de istorie oferite Profesorului Andrei Pippidi, Iaşi: EUAIC 2013, pp. 153-166. URL: https://www.academia.edu/22877389/ (прегледан на 13.04.2022 г.)

6 вж например: https://www.litfund.ru/auction/72/2/(прегледан на 30.03.2022)

7 Кантакузин-Сперанский, М. Сага о Кантакузиных-Сперанских / Пер. с англ. Д. Налепиной. — М.: Рос. фонд культуры; Студия "ТРИТЭ"; Рос. Архив, 2004. — 368 c. — (Рос. архив).

http://feb-web.ru/feb/rosarc/kku/kku-001-.htm (прегледан на 30.03.2022)

Оразмеряване на шрифта