Документи за самоличност в Османската империя – тескерета, от края на XIX и началото на XX век

Настоящите изображения предлагат на читателите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, поглед към един специфичен детайл от административната практика на късната Османска империя - какво са представлявали документите за самоличност, ползвани от османските поданици в онази епоха.

В българския език, дори до наше време, може да се срещне една дума, останала от епохата на Османската империя - "тескере". Повечето наши съвременници биха разбрали в най-общ смисъл за какво иде реч - за турски документ за самоличност от времето преди Освобождението, за нещо аналогично на сегашните наши паспорти или лични карти. Целта на настоящата публикация е да даде  представа за османските документи за самоличност.

В административната практика на Османската империя документите за самоличност - „тескеретата“ се появяват през XIX век. В тази връзка много голямо значение имат преброяванията на населението, извършени през 1885 и 1907 години. Именно при тяхното осъществяване на всички преброени лица са раздадени удостоверения за самоличност – Тескере на Височайшата Османска държава. През 1878 година влиза в сила Правилник за регистриране на населението, с който се въвежда издаването на тескерета, които служат едновременно като лична карта и удостоверение за раждане, а също доказват, че притежателят им е бил преброен. През 1903  година вече е постановено, че всеки поданик е задължен да притежава такъв документ, който ще се изисква при официални дела като покупко-продажба на имот, постъпване на държавна служба, получаване на разрешително за пътуване, записване в училище, постъпване в армията и други.

Османските документи за самоличност от края на XIX и началото на XX век представляват печатни бланки на Министерството на вътрешните работи, и са много различни като концепция от това, което сме свикнали да ползваме в наше време. Наличната информация не се свежда само до адрес, възраст, външни белези, но и представянето на по-широка информация за мястото на дадения човек в обществото.

Османските документи за самоличност са изпълнявали своята функция десетилетия наред, чак до времето след края на Османската империя, в ранната Република Турция.

Удостоверенията за самоличност, които са налични във фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ са в два варианта, които имат някои разлики в графите и данните, въпреки, че в по-голямата си част са еднакви.

Представените факсимилни копия са съответно по едно от въпросните две разновидности. Към всяко от тях е приложена таблица, съдържаща превод на български език.

Пояснения:

Представените факсимилни изображения са на документи, написани на османотурски език на използваната през целия османски период арабска азбука. За нея е характерно, че записът, и съответно четенето, е от дясно на ляво. Но при превода колоните и графите са подредени огледално - от дясно на ляво, както е принципът на изписване и четене на кирилица.

Понятието „миллет“ е от арабски произход и означава вяра, религия; религиозна община, секта, народ, нация. „Мезхеб“ е понятие също от арабски произход и означава път, начин на действие, поведение, религиозно учение, секта, доктрина, теория, правна школа, направление.  В представените документи и двете понятия се използват с по-различно значение от оригиналното и имат за цел да покажат религиозната или етническата принадлежност на носителя на тескерето.

В таблиците като название на документа е използван вариантът „тезкире“, поради това, че точната транслитерация на кирилица се изписва по този начин. В обяснителния текст е използван вариантът „тескере“, тъй като така терминът е придобил публичност в българския език.

Галерия