Преди 141 години, когато на 4 април 1878 г. на празненство организирано от софийския градски съвет, Михаил Буботинов с думите “За да процъфтява тя /София/ културно и образователно, на нея ѝ трябва библиотека”, предизвиква възторга на присъстващите, които превръщат идеята в кауза и на 10 декември /28 ноември стар стил/ 1878 г. Народната библиотека на България става факт.
И днес, след 141 години нашата Национална библиотека е стабилна културна институция, която следва традициите с ясна визия за бъдещето си, а ние работещите в нея имаме основание за удовлетвореност и празнично настроение.
С пресконференция и специална изложба Националната библиотека отбеляза своята годишнина. Пред журналистите и партньорите ръководството представи постиженията през 2019 година: регистрираните читатели са с 3000 повече отколкото през 2018, завършен е ремонтът на стъкления покрив, опазването на ръкописно-документалното наследство продължава с високи темпове, като през камерата “Аноксия” за една година са преминали превенция и лекуване 214 817 книги и документи. По програма “Осинови книга” за 2019 г. са осиновени 10 заглавия с дарени средства от осиновители на обща стойност 10 270 лв.
Общият брой на документите, съхранявани в Националната библиотека към 30 ноември 2019 г. е 8 262 857.
В краткото си слово, посветено на празничния ден, доц. д-р Красимира Александрова директор на Националната библиотека се обърна към колегите с думите “Вече 141 години нашата библиотека гарантира съхраняването на културата на България и предаването ѝ между поколенията. Нейната история през този дълъг период е паралелна на същинската история на България. ”
Библиотеката е била и е институция, която в годините съумява непрекъснато да се адаптира към бъдеще изпълнено с научни, технологични и културни обществени промени. Тя е пазител на паметта на българската държава, и мисията й е да съхранява знанието и разпространява познанието.
“И ако визията ни може да се определи като участие в създаването на информационно общество за култура, образование, наука и икономика, то мисията ни се свежда до обогатяване на българското културно пространство за знание и информация, и възможностите за пълен достъп до всяка част от това пространство”, отбеляза в словото си доц. Александрова.
В чест на празника на библиотеката беше открита изложба, „Св. Софроний Врачански – нам пастир и учител”, посветена на 280 години от рождението на епископа. В 10 витрини са показани ръкописи от колекциите на Библиотеката, свързани с дейността на духовника и просветител Софроний Врачански. Представена е цялостната му книжовна продукция от 70-те години на XVIII в. до първото десетилетие на XIX в., която се съхранява в Националната библиотека.
Посетителите отново имат възможността да видят Първият Софрониев, Котленски препис на Паисиевата история славянобългарска, изработен през 1765 г. Софроний Врачански е автор и на първата печатна книга на новобългарски език – Неделника, отпечатан в Римник през 1806 г. Заедно с оригиналните Софрониеви произведения е представена и продукцията на Котленската калиграфско-художествена школа, чийто основен представител е Софроний Врачански.
Специално място в експозицията е отредено на първата публикация на „Житие и страдания грешнаго Софрония”, обнародвано от Г. С. Раковски във в. „Дунавски лебед” и на „Ода за Софроний” от Димитър Попски, написана през 1813 г..
Изложбата може да бъде разгледана до 20 декември 2019 г. в Централното фоайе на Националната библиотека.
