През втората половина на XIX век в средите на българската революционна емиграция в Румъния започват да се появяват литографии с патриотични и революционни послания. Значителен принос за това има основоположникът на българското национално-революционно движение Георги Стойков Раковски (1821–1867). Освен революционер, дипломат, публицист, етнограф и поет, той е и подбудител за създаването и разпространяването на историко-революционни литографии сред българския народ. По стилови белези и ниво на техническо изпълнение тези художествени творби са твърде различни. Техните автори се увличат от театралните пози, пастирските етнографски мотиви и най-вече от алегоричните литературни и художествени образи.
Първата литография, която излиза като инициатива на Георги Раковски, е известна под заглавието „Сънят на българските народни дейци за освобождението на България през 1854 г.“. Автор на тази творба е Константин Русович – възрожденски художник, търговец и банкер от село Арбанаси, Великотърновско. Публикация във в. „Свобода“ (1871 г., год. II, бр. 2) признава, че „тая картина е първа между нашите картини“ и отразява възторга, който предизвиква нейното появяване. Композицията е заимствана от една италианска картина и една румънска литография, но силното въздействие върху българската публика обуславя нейното неколкократно преиздаване през Възраждането.
В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, отдел „Картографски и графични издания“, се съхраняват екземпляри от четири издания на литографията. В запазените варианти основните тематични компоненти не се променят. Литографията включва реални и фантастични персонажи. На преден план е изобразен белобрад овчар в народно облекло, задрямал под сянката на вековен дъб. До него лежи кучето му, втренчено в съновидението на стопанина си, но това не е така във всички варианти на литографията. Силуетът и броят на стадото се различават във всяко едно от изданията. Разказът за съня на овчаря се разкрива на заден план. Алегорично е представено пробуждането на България в образа на окована във вериги плачеща жена. В запазените варианти съществуват несъществени различия в позата на алегорията „България“ – в единия случай тя се подпира с лявата си ръка, а в другия с дясната. На дървото зад нея е окачена табела с надпис „IV в.“, а около нея са изобразени лъв, корона, меч и скиптър – символи на нацията и държавността. Сред облаците е изобразен ангел, който с тръба пробужда спящия овчар и едновременно му посочва страдащата жена. Същевременно от небето се отделя мълния, която пречупва знаме с полумесец. То е издигнато над високи крепостни стени, минарета и кули.
В долния край на литографията е поместен акростих „Блгарскому лву“, под който са отпечатани инициалите на Георги Раковски. Оригиналът на акростиха се намира в неговия архив (НБКМ–БИА, IB 293, л. 14). Състои се от 13 стиха:
Б – ългар някогда родил мя е славен град
Л – юдие принесоха мя, и предводител Кубрат.
Г – ори Старопланински сяйно да крася
А – мягкушяви гърци ужясно да страшя!
Р – айна река мя е многажди виждала
С – илна ужяс миру сянка ми е задала!
К – олко места съм аз славно тогда владял!
О – аз много съм работи на свят имал!…
М – ене увенчяха с златен Българи венец,
У – громния им държяви аз бях творец.
Л – юта рана ми полъмесец в сърдце задади
В – ремя доще и мой глас пак да ся убади
У – старопланински лесища страшно да ревни!!!1
С особени разлики се откроява екземплярът от цветно издание (Гр IV 631), отпечатано в издателство „Lith. Eckhardt & Pappo, Smardan 4“ в Букурещ.
Единствено в този вариант над изображението е отпечатано заглавието „Сънят на българските народни дейци за Освобождението на България през 1854 г.“. Според Никола Мавродинов то е вмъкнато във второто издание на творбата. В долния десен ъгъл има автограф „Н. Fialla“, който може да се възприеме като името на друг автор (Фиала) или като белег на техническия изпълнител на литографията. Само в този екземпляр инициалите на Георги Раковски под стихотворението са с латински букви „R.R.C.“, докато в другите екземпляри те са с главни български букви „Г.С.Р.“.
В Националната библиотека се съхранява един екземпляр от черно-бяло издание на литографията (Гр IV 629), в който не е обозначено мястото на отпечатване. Най-вероятно този вариант също е издаден в Букурещ.
Това предположение е в резултат на разчетените инициали „349 В. Ц.“, написани с молив в долния ляв ъгъл под изображението. Te се отнасят към Владимир Цанков, брат на Кириак Цанков. Информация за постъпването на този екземпляр в библиотеката е публикувана в Годишник на Народната Библиотека в София за 1926-1928. От отчета на библиотекаря В. Василев става ясно, че литографията е вписана със заглавието на акростиха „Блгарскому лву“ като част от „Сбирка литографирани картини из архивата на Кириак Цанков. Осем картини, издания на Пандурски (в Букурещ)“. Доказателство, че този екземпляр е издание на Недялко Пандурски, е и ръчно добавеният пояснителен текст в долния десен ъгъл: „Никому не дозволено да препечатва N.K.P.“. Инициалите „N.K.P.“ се отнасят към Недялко Пандурски. Известен търговец и разпространител на литографии през Възраждането, той се свързва главно с творбите на полския художник Хенрих Дембицки и издателството „Stabilim. lith G. Voneberg“ в Букурещ. Информация за разпространението на екземпляри от тази литография, които са издадени от Недялко Пандурски, е публикувана от учителя Богомил Даскалов от Трявна във в. „Мир“ (1938 г., год. 44, брой 11335).
В Националната библиотека се съхраняват два екземпляра, които са отпечатани във Виена. Това не е случайно, тъй като през средата на XIX век Виена заема едно от първите места в Европа като център на изкуствата. В града съществуват редица печатници и издателства, в които на високо техническо равнище се отпечатват книги, списания, вестници и литографии.
Единият екземпляр (Гр IV 630) е от печатницата и издателството „Druck u.Verlag v. A Planck & Sohn Mariahilferstrasse 75, Wien“. Това е единственият вариант на литографията, в който изображението е с портретно разположение. Другият екземпляр (Гр IV 378) е отпечатан в печатницата и издателството „Drück u[nd] Verlag v[on] H. Gerhart, Margarethen, Grüngasse № 32, Wien“.
Едно печатно издание оправдава своето съществуване, когато стига до хората, за които е предназначено. Георги Раковски прави всичко възможно, за да разпространи литографията както в българските земи, така и в пределите на княжествата Сърбия, Влашко и Молдова, където по това време живее голяма част от българската емиграция. Той осъзнава важната роля на историко-революционната графика за повишаване на националното самочувствие на народа. Според запазени мемоарни източници тази литография става част от интериора на българските домове и читалища. В писмо от Данаил Попов до Филип Смидов се съобщава, че той притежава оригинал на литографията, която е издадена през 1854 г. и му е подарена от самия издател Георги Раковски (НБКМ–БИА, ф. 88, а.е. 15, л.3). В спомените за българското читалище в Белград, Петър Иванов Берковски отбелязва2:
„От страните на тия две картини по стените висяха: 1) Нашествието на Аспаруха в България с пренасяне на пепелта на своите праотци; 2) Блгарскому Лву (акростих);…“.
За появата на екземпляр в Ловеч дава информация Гено Иванов3:
„В началото на Кримската война българите се надявали на освобождение. Те не искат не само турските и гръцките думи в езика си, но и владичеството на гърци и турци. Характерна е една символистична картина от 1854 г., която видяхме у г-жа Боцка М. Павлова. Картината, донесена още на времето, представлява следното: пастир заспал под дърво. Пред него стадото му; в облаците ангел тръби и сочи с ръка встрани – към България, представена като девица, окована във вериги. Пред нея е сложена корона и меч, а зад нея легнал лъв. Картината е виенско издание.“
Чрез разпространяването на историко-революционни литографии Георги Раковски успява да усили революционната пропаганда и бързо да ориентира съотечествениците си относно актуалните перспективи за поставянето на българския национален въпрос.
1. Архив на Г. С. Раковски. т. 1. Писма и ръкописи на Раковски. София, 1952, с. 579.
2. Берковски, П. Из възпоминанията ми. Записки от Петър Иванов Берковски. Лом, 1894.
3. Иванов, Г., Елинизмът в Ловченска епархия през време на турското владичество. В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание № 3. София, 1931, с. 17–18.