Пиер-Огюст Реноар (на френски: Pierre-Auguste Renoir) е френски художник, един от основоположниците на импресионизма, наред с Клод Моне, Пол Сезан и Алфред Сисле.
Роден е на 25 февруари 1841 г. в Лимонж, в централната част на Франция като шестото дете на бедния шивач Леонард Реноар и съпругата му Маргарита Марле. През 1844 г.семейство Реноар се премества в Париж, където малкият Огюст, който има забележителен глас, започва да пее в хора на катедралата Сен-Есташ и ръководителят Шарл Гуно, дълбоко впечатлен от певческите качества на момчето, се опитва да убеди родителите му да го насочат към музиката. Огюст обаче от малък знае, че живописта е неговото призвание и избира да отдаде живота си на рисуването.
През 1860 г., ненавършил 20 години, Реноар става копировач в Лувъра, а две години по-късно вече се обучава по рисуване при Шарл Глейр. Животът го среша с утвърдените вече художници Моне, Сисле, Базил, Писаро и Сезан. „Танцуващата Есмералда“, която Реноар рисува през1864 г. е първата му изложена картина, но сериозното признание идва десет години по-късно след Първата изложба на импресионистите (1874).
Умира на 3 декември 1919 година в Кан сюр Мер.