Дневникът на Скопската българска община,воден в периода от 4 януари 1880 до 3 януари 1882 г., представлява автентичен изворов материал за изграждането, функционирането, структурата, ръководството и компетенциите на общината. На неговите страници се съдържа информация още и за контактите с Българската екзархия, прошения за назначаване на свещеници в околните на Скопие енории, сметките на градските храмове и на Скопската митрополия, жалби срещу свещеници и т. н. Сведенията във връзка с просветното дело са относно постъпки за осигуряване на учебни помагала, имена на учители и училищни настоятели, годишни възнаграждения на преподавателите, реорганизация на някои скопски училища и сливането им в едно. Всичко това отрежда на кондиката ролята на безценен архивен източник, който в най-пълна степен отразява проблемите на българското възрожденско общество.
Представеният дневник постъпва във фонда на Архивния отдел на Народната библиотека (днес Български исторически архив) през 1924 г. и вече почти 100 години е известен и достъпен, но същевременно непознат и неизползван, а животът на българската община в Скопие остава недостатъчно осветлен. Затова разкриването и популяризирането на подобни документи от съществено значение за попълване на „белите петна“ от мозайката на миналото.