145 години от издаването на в. “Знаме”

Поетът-революционер Христо Ботев ни завеща освен ненадминатите си поетически строфи и революционен подвиг, богато публицистично наследство. Журналистиката заема важно място в неговото идейно-творческо развитие. За период от пет години 1871 г. – 1876 г. Христо Ботев издава самостоятелно Дума на българските емигранти (1871), Будилник (1873), Знаме (1874-1875) и Нова България (1876,от който редактира само първия брой).

Знаме е не само най-дълго издаваният Ботев вестник, но в него публицистичният му талант намира своята блестяща изява.

Първият брой на вестник Знаме излиза на 8 декември 1874 г. в Букурещ. В продължение на близо година са публикувани  27 броя. Появил се непосредствено след спирането на Каравеловата Независимост, вестникът трябва да осигури необходимата трибуна за революционната идеология.

Структурата на всеки брой включва уводна статия по определена обществено-политическа тема, преглед на международното положение в Европа и на Балканите, а на последната страница са поместени книжовни и български известия.

По-голямата част от публикуваните материали излизат изпод острото критично перо на Христо Ботев. Основните идеи, пропагандирани  в неговите статии са свързани с народното въстание като единствен начин за извоюване  на така желаната свобода. На страниците на Знаме Христо Ботев изразява категорично пристрастието си към идеите на Васил Левски и подкрепата си към новата стратегия, изразител на която е Вътрешната революционна организация (ВРО). В брой 23 на вестника (27юли 1875 г.) открито се призовава към “революция народна, незабавна, отчаяна”. За превръщането на Знаме в ярък призив за въоръжена борба допринасят революционните стихове на Стефан Стамболов. Истинска дружба свързва двамата идейни съмишленици и поети. Неслучайно Христо Ботев избира именно Стефан Стамболов за общата им стихосбирка “Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова” , издадена през 1875 г. в Букурещ и отпечатана в печатницата на в. Знаме.

В своя вестник Христо Ботев  подлага  на безжалостна критика позициите на  дуалистите и просветителите еволюционисти. Едните, разчитащи на  компромиси от страна на правителството и султана, а другите  – отричащи революцията като средство за освобождение. Знаме става изразител и на други Ботеви идеи – за братски съюз между балканските народи, за социална справедливост и унищожаване на “привилигированите класи”.

Вестникът е не само знаме на българската национална революция. На страниците му намират  място  различни събития от българския културен и просветен  живот. Коментират се  български периодични издания, отразява се появата на нова оригинална и преводна литература, дава се гласност на случващото се в училища, читалища и дружества.

В своя журналистически път Христо Ботев остава верен на революционно-демократичната линия, прокарана в българската възрожденска периодика от Раковски и Каравелов. “Журналистиката е едно от първите средства за революцията” – пише той в първия брой на в. “Нова България” (5 май 1876 г.). Богатото му публицистично творчество доказва това негово убеждение, а  вестник Знаме е концентриран израз на революционното кредо на поета, публициста и  журналиста  Христо Ботев.

Фотогалерия